И друг път съм споменавал, че декември за мен е най шибаният месец за риболов.
 
Дните до 22 непрекъснато намаляват и за къцане ти остават само няколко часа, защото си изчакал времето да се постопли и си отишъл на риба към обяд, а в пет часа е вече мръкнало.
 
Рибоците са се оттеглили в зимните си спални, завили са се през глава и ако решат да хапнат ще е за кратко време и зорлем.
 
Силно се редуцират и възможните видове мирна риба, които любителя на плувката може да търси, а ако искаш и да не пътуваш далече, то клена, перките и уклея са единственият избор за някакъв улов.
 
 
Тъй като реките са пълноводни и влачат доста листа и клони, а затворените водоеми още не са замръзнали избора къде да се чучнеш не е особено богат.
 
Така че дупката в шаварите на баластриера „Пет могили” и търсенето на перчици в нея ми се струваше най-приемливият вариант, още повече, че от известно време, където и да отида местните рибоци ме посрещат със скандирания „Оставка” и „Тук не е рибарник” и отказват да се срещат с мен.
 
Чат пат има по няколко ренегата дето нарушават рибешките санкции и увиснат на куката, ама то е колкото за Бог да прости.
 
Така че към 12,30 ч. дали защото бе работен ден, или просто си имах късмет
 се разположих на предвиденото място, което се оказа свободно.
 
На туй отгоре и отсреща имаше само един колега, така че дупката реално си бе на мое разположение.
 
Набързо се натакъмих и не вярвайки на колегата, че от сутринта няма пипане, при положение, че предния ден са ги сдрали тук, заметнах обнадежден на индикаторчета.
 
Мина половин час, мина час и нищо, никакво видимо пипане, никакво помръдване където и да заметна.
 
Рибата се бе оттеглила на гладна стачка в шавара и нищо не можеше да я изкара оттам.
 
Разгеле по едно време започнаха да ми изчезват по някое и друго червейче от куката, но индикаторчетата дето са толкова чувствителни не отчитаха тези пипания.
 
Към 15 ч. отсреща дойдоха още двама колеги дето май са от постоянното присъствие на гьола, защото потвърдиха, че вчера е било касапница от типа хвърляш, вадиш.
 
Не знам дали ми бяха на късмет или просто наближаваше времето за кълване, но най-накрая имах видимо пипане и едно костурче увисна на куката.
 
След това отново тишина и към 16 ч. втори раиран разбойник наруши санкциите и беше заловен.
 
След петнайсетина минути единият от новодошлите колеги се тръгна, а след още десетина и вторият си замина.
 
Колегата който заварих при идването отдавна го нямаше, така, че останах сам и вече мислено и аз събирах разочарован тоягите, когато първоначално на няколко минути, а в последствие на всяко хвърляне започнах да скубя перчици и костурета.
 
С напредването на времето и падането на тъмнината рибата се активизира и започна да кълве като побесняла.
 
На всяко хвърляне най-много след двайсетина секунди следваше повличане на индикаторчетата и екшън.
 
В рамките на 40 минути от 16,30 до 17, 10 времето през което виждах индикаторчетата успях да начеша крастата и да си тръгна доволен.
 
Или да кажа по модерно му „Целите на специалната риболовна операция бяха постигнати”.
 
Търпение му е майката, истинският рибар никога не се предава!
 
А след това европейски стандарт – ракийката, туряшийката и мръвката, а също и планове за следващия излет!

https://youtu.be/Ugh2bHWuf3c