В последно време взе нещо много да причернява пред очите.
 
Кога случайно чуя или прочета как у нас всичко е цветя и рози и любовни пози и как парите ни бият по джоба та няма изхарчване.
 
Или пък когато ми обясняват как цените в магазина реално са намалели, защото растат и това инфлация е нещо дето се случва на другите, но на нас не.
 
Та толкова ми е причерняло, та или трябва да взема тоягата и да бъхтя наляво и надясно или трябва да отида и да хвана нещо черно.
 
Я някоя и друга черна мрянка, я Шуменското черно маче, дето ни подлуди.
 
Тая твар ако я сгащя някъде ще я вържа със сезал долу пред блока и а да видим кой ще смее да ми паркира на мястото дето съм си заплюл.
 
А през уикендите ще обикаля ме по селските сборове с представление, ега вържем бюджета за изхранването й.
 
 
Само дето още не знам да свиря на гъдулка, а откакто окачих кастанети на небцето и с устата вече не мога да свирна.
 
Та на 30-ти миналия месец подпалих Дракулеско към Батулийската река, дето през почивните дни не можеш да хванеш ръка за вирче от градски туристи.
 
Викам си това маче е умно и сигурно е прецапало отново Дунава щото и румънците го подгониха яко и най-вероятно ще дръпне към западна Европа.
 
Нали там всички мигранти ги посрещат с хляб и сол, та що да рискува по Балканските земи да стане на палто и шапка, вместо да си живее живота.
 
Реших да го вардя на едно вирче дето Павката ми го каза щото си е почти местен в Батулия, ама нещо не ще да ходи там на вилата си, щото все ще се намери някаква  работа по нея.
 
Та заметнах тоягата и зачаках я за някоя черна мрянка, я за черната пантера.
 
Дето се казва „квот даде Господ”.
 
Е, риболова не беше нещо впечатляващо , но така си починах и отморих, че съм доволен, че от тази  маловодна вада успях  да докопам три мренчета и едно пъстърве.
 
На 6-ти юли взех с мен щерката която ми е на гости и се отправихме към един чудесен вир на р. Черни Вит, за които разбрах отново от Павката.
 
Той всяка седмица в един от почивните дни обикаля с жена си страната и има поглед върху много красиви места навсякъде в България.
 
Разгеле тамян се докопахме на мястото и аз се натакъмих и заметнах и след малко цъфнаха едно семейство местни с две дечица барабар и с леля им и се приготвиха да плажуват на вирчето.
 
Нещата не се получаваха нито за тях, щото цапаха в плиткото и не можеха заради мен да поплуват в дълбокото, нито за мен щото колкото и да е дигаха прекалено шум.
 
В крайна сметка реших да им оставя вира на разположение, а ние с щерката се отправихме към Малкия Искър край Видраре, дето си имам любимо място.
 
Таман стигнахме там и заметнах няколко пъти и от малкото облаче над нас се разви огромен черен облак, дето има наглостта да гръмне няколко пъти и да ни изгони безславно.
 
Добре че си тръгнахме овреме, защото от Видраре до Витиня ни пра як дъжд.
 
Според мен него ден съм бил много близо черното коте и то някъде  ни е пресякло пътя, без да го видя.
 
Такъв карък само  черна мачка може да ти го докара.
 
 
Тая неделя реших да вардя за леопарда по границата със Сърбия, щото това е пътя за запада, а пък и сърбите го мамят от години да го спипат с филма „Черна мачка, бел котак”, та си викам ще направя една пусия на Габерската река при село Несла дето е току на границата.
 
За съжаление първо шибания дж пи ес ме прекара от Габер не по асфалтовия път, а покрай мината, та измъчих и себе си и Дракулеско.
 
И второ всичко там се е променило и вирчетата които помнех, не можах да ги намеря от обраслия гъсталак, а накрая е построено нещо като микроязовирче и пише частна собственост, така че нищо друго не ми остана освен да отида на Нишава при Калотина.
 
Там се чучнах на любимото си местенце и заметнах на полутежко в търсене на мрянката.
 
По това време на годината по реките търся основно нея и не напирам особено за друг вид риба по тях.
 
Разгеле след половин час боднах една, която дори на разбрах кога е кълвала, защото си правех другата въдица на плувка.
 
След това минах на нея и прибрах полутежкото.
 
Много мъка и напразни надежди имаше, докато не реших да мръдна три-четири метра в ляво и да потърся черната хубавица между камъните до брега.
 
И о, чудо за половин час отбелязах още три хубавици и след това нямаше пипане там.
 
И тъй като ме заболяха краката се върнах на столчето и реших да приключа риболова на първоначалното си местенце.
 
Някъде към 20, 15 ч. боднах на него още един мренчок и след малко приключих с риболова.
 
За съжаление батерията ми свърши по-рано от очакваното и не можах да заснема освобождаването на рибките.
 
Но истината е че не стигаха дори за един тиган, а и нишавската мряна за мен е може би най-красивата от този вид и сърце не ти дава да я вземеш.
 
По принцип в тази река и по-специално на този вир съм забелязал, че уловът й е доста труден и ако хванеш 5 – 6 бройки, можеш да считаш риболова за успешен.
 
Та толкова за черното маче и черната мряна, поне се нагледах на красота и природа и вече не ми черне пред очите, а ми зеленее и светлее, поне докато ида в магазина или чуя новините по телевизора.

https://youtu.be/cb4hLru-Mx4