Овъртолил съм се в един тежък ремонт вкъщи, че направо ми се плаче.
 
Това което на пръв поглед изглеждаше, като лека козметика и макияж, се оказа основен ремонт и сега съжалявам, че се захванах.
 
Като гледам обема на нещата за перестройка или трябва да извикам китайската група дето построи болницата в Ухан за 10 дни и да ги гърча като новобранци поне 5 години докато му се види края.
 
Или, ако успея да го приключа сам, със сигурност ще подобря световния рекорд за дълголетие поне с 50 години.
 
За тези, които са отбивали воинският си дълг особено през социализма им е ясно, какво означават думите гърч и чанч, за другите дето не са ходили в казармата им пожелавам никога да не ги разберат.
 
Слава Богу, че сега има видеодокументалистика за образоване, че иначе трябваше да си търся книгата Домашен майстор от едно време и да се мъча да осмисля прочетеното.
 
Ремонт, неремонт почивните дни Господ ги е отредил за риболов и нямам никакво намерение да му чупя хатъра, затова в неделята след като изпълних гражданския си дълг с бюлетината, към 12 часа, припалих, надявам се за последно фронтерката и се понесох към Богровската си риболовна територия.
 
Там още призори бе застанал Митко, мой комшия, приятел и абсолютен маниак на тема херабуна, за който риболова с индикаторчета представлява задънена улица в китайската риболовна школа.
 
Разбира се, че сред такъмите си има достатъчно количество, но не мога да го убедя в предимствата им и че точно сега е момента човек да наблегне на тях.
 
Защото рибата след зимната дрямка търси протеини за да навакса изпосталяването си и да натрупа сила за груповия секс, който я очаква след десетина дена.
 
Обаче Митака си настоява на тестените примамки и с голям зор човек може да го подлъже да тури някой глистак на една от куките.
 
Затова пък какви тестени манджи им приготвя, чак на мен ми се дояждат, а рибоците си облизват перките.
 
Но както споменах трябва да мине още малко време, та да се освестят и да налетят и на тестото.
 
Когато в крайна сметка пристигнах успях да го придумам да сменим мястото и да отидем на блатата на Богров.
 
Това са няколко езерца след платения гьол, които дори с това наименование са отбелязани на мапса.
 
Не знам дали са някакви много стари кариери или действително са части от някогашно блато, но съм чувал, че по време на забраната си в нарушение, ако ловиш по тях.
 
Аз не бях ги преслушвал може би повече от 20 години и за това реших да се пробвам там.
 
А и лятно време те обрастват с шавар и водорасли, та направо няма как да топнеш въдица по тях.
 
Освен това са и значително по-плитки от другите гьолове, така че шанса е доста по-голям рибоците да са се активизирали по-рано от останалите места.
 
Та някъде към 13,30 ч. двамата български китайци заметнахме тояги, единият с класиката индикаторчета и бял червей, другия с модерната съвременност дето китайците и викат Тайвански стил, щото китаец никога няма да каже японската дума херабуна и ароматни теста на куките.
 
В интерес на истината очаквах да се срещна лице в лице най-вече с перки от подобен размер, като на другите гьолове и не хранех кой знае какви надежди.
 
Но още с първите два червея на куката след третото или четвъртото замятане засякох по инстинкт и с огромна изненада установих една приятна и съпротивляваща се тежест на куката.
 
Оказа се лин и то добър както за улов, така и за тигана.
 
След това ни нападнаха дребни перки и с Митко зафиксирахме по няколко бройки.
 
После рибата изчезна за дълго и комшията свири отбой по обективни причини, като въпиюща нужда от доспиване поради ранното ставане и пое към вкъщи.
 
Аз останах да чакам вечерното кълване с надеждата тоя лигав зелен престъпник, дето шета най-вече по тъмни доби ще има нахалството и неблагоразумието да се пробва да бандитства отново на червеите ми.
 
Това се случи, но не на мръкване, а към 17,30 ч.
 
Дори излезе малко по-едър лин от първия.
 
Интересно е че до мръкване, нямаше друго кълване освен една, две перчици и дори често спасявалата ме последна цигара не помогна за подобряване на резултата.
 
Вкъщи като се прибера имам навика да анализирам мислено риболова, защо и как е протекъл излета.
 
Та мислейки за случилото се си припомних две много важни подробности.
 
Първо още с започването на риболова аз позахраних с малко бял при мен и Митко, а той подхвърли и при мен малки топчици от неговото тесто.
 
Когато си тръгна ми остави останалото му тесто колкото топче за пик – понк и аз го накъсах на малки парченца и подхраних с тях.
 
Няколко минути след това извадих втория лин.
 
Второто е че и двете кълванета бяха толкова пипкави, че ако не внимавах и нямах опит със сигурност щях да ги пропусна.
 
И може би съм пропуснал други подобни, защото през по-голямата част от риболова имаше страничен вятър бутащ индикаторчетата.
 
В такова време, ако кълването не е ясно открояващо се е много вероятно човек да не го забележи особено от позиция седнал.
 
В същото време тези два фактора обясняват защо при Митко нямаше такъв резултат, независимо, че манджата седеше на куките.
 
Просто той избра да лови в китайски стил над дъното където зеленикавия лигльо го мързи все още да доплува и дори да е имал пипане то сигурно е било съвсем незабележимо, независимо от високата чувствителност на китайските плувки.
 
Има и един специфичен трети фактор, а именно, че при херабуната няма тази хаотична игра на стръвта, както при индикаторчетата, която предизвиква интерес и в най-слабоактивните рибоци.
 
Мисля, че трябваше да заложи на корейския стил с двете куки на дъното, но следващия път ще проверим дали съм прав.
 
Иначе съм много доволен, защото това са отново два добри лина и то на друго място от Световрачане, което говори че тази риба е по-ранобудна от каракудата и в ранна пролет си заслужава целенасоченото й търсене.

https://youtu.be/NLlPe1jc0w0