Два дена риболов по река Искър край Самоков и Кокаляне

Грабнете още свежи идеи и информация за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов по река Искър край Самоков и Кокаляне:

  1. Мястото е с координати:

    42.424550, 23.535671 и 42.560172, 23.423222

  2. Метод на риболов

    на полутежко с оливетка 1,5 гр. с директна петица и четворка

  3. Захранка

    бял червей

  4. Стръв

    ручейник, бял червей

  5. Особености

    кълването зависеше от цветя на въдята

  6. Резултат

    добър – мряна и пъстърва

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    7


Точно за съботата времето реши да се изкелефещи, ей така да ми е гадно и да ми прецака излета.
 
Цяла седмица синоптиците раздаваха опасни кодове, като напсуван рефер червени картони, та чак по телевизора избиваше пот от притеснение.
 
За това удължих петъка с още 24 ч. и прехвърлих съботата в следващия понеделник, та да мога да си взема нормалната доза адреналин по водоемите.
 
Така де, който е решил, че съботата трябва да е преди неделята да си гледа работата.
 
Щом за поета може септември да бъде май, що пък да не може за мен понеделника да бъде събота.
 
Та в неделята вече на поуспокоило се време се понесох да проверя, няколко неизследвани от мен рекички в Самоковско, като разчитах, че все на някоя ще намеря подходящо място да топна тоягата и да се отдам на страстите рибарски.
 
За три часа обходих три рекички и никъде не успях да намеря, нещо подходящо да отговаря поне на минималните ми изисквания, за да направя опит по тях.
 
Явно тая година закъснях с посещението и трябва да потърся догодина живот по тях в сезоните на максимален отток.
 
Нервиран от създалата се ситуация, падането на стрелката на бензиномера с две деления и малкото време оставащо до мръкване поех курс към Великата река Искър, щото там грешка няма.
 
На изхода на Самоков забелязах колега да лови от някакво малко мостче, в нещо като канал, който в последствие установих, че е ръкав на Искъра и веднага скочих върху спирачките.
 
Колегата се оказа мургав млад циганин, който беше изключително любезен и подробен с информацията за положението с реките и дори се опита да ми обясни къде е неговото място по реката дето им е късал трътките на рибоците.
 
След третия неуспешен опит да разкодирам точното място, за което ми говореше, демонтирахме предната гума на колелото му и го прибрах в багажника, а Иво тръгна с мен да ме заведе там без повече да се мъчим с описания.
 
В края на краищата мястото се оказа добре познатият ми мост на реката при Мечката по пътя за Филмовата къща.
 
Много отдавна не бях идвал тук на къцанка и си бе направо като непознато.
 
За сведение на изследователите по История на българския риболов, тук е първото в България място, на което през 80 години на миналия век, скобара разбра, че трохата е нещо вкусно, но и опасно, ако върви в комплект с кукичка.
 
 
 
После популацията му намаля драстично и сега не знам дали въобще го има и дали някой го търси целенасочено тук, като едно време.
 
Тъй като до мръкване оставаха не повече от 5 часа, без много, много да подбирам се тропосах на първото сторило ми се удобно местенце.
 
След двайсетина минути през които имах две, три кълванета, реших да удовлетворя желанието на силно алармиращата ме простата и за да свърша тази работа, както е нормално в пълно уединение, се насочих към храстите, където открих отъпкана пътека водеща до още по-хубаво място само на трийсетина метра от предишното.
 
Колкото и да мразя местенето, не подлежеше на съмнение, че то ще се случи и по-добре да го направя веднага, отколкото в последствие.
 
Новото място ме посрещна с всевъзможен дребосък от кленчета, през кротушки, до лещанки, преди най-накрая да хвана една маломерка от мустакатите хубавици.
Изпях й песента „Малка си, за да те обичам” и я пуснах за дорастване.
 
И така няколко пъти закачки с детската мренска градина, докато накрая учителката им не дойде да се кара с мен, та я пуснах в живарника да млъкне.
 
Нещата не вървяха на добре и само надеждата, като на губещ мача по точки боксьор, за нокаутиращ удар, че в последния момент, ще се случи нещо запомнящо се ме караше да продължавам до мръкване.
 
И то пък взе, че стана.
 
С едно от последните прехвърляния, този път в бързата вода, последва удар, огъната тояга и класически екшън с борбена балканка.
 
Общо взето денят завърши „И тако и вако”, демек с много зор за една прилична риба, ама все пак по-добре с нея отколкото хич.
 
В понеделнишката събота се насочих към Дяволският мост на Ведена, на вирчето, което открих преди няколко седмици, ей така да повторя щото много ми хареса.
 
Като пристигнах обаче заварих истински ужас.
 
Един багер чистеше реката и беше таковал, таковинката на вирчето и рибата в него.
 
Не ми е ясно, защо точно там се чисти, където няма населено място наблизо и никакъв шанс за наводнение, а по телевизията непрекъснато дават удавени села и градове от непочистени корита.
 
Но както се казва „Казва ли ти някой, а и смееш ли да питаш?”
 
С две думи Бог да го прости вирчето и рибките в него, а и реката в този си участък.
 
 
 
Тъй като нямах друг шанс, нарамих тоягите и се спуснах по пътя до вливането на Ведена в Искъра.
 
Там знаех едно вирче, но изпитвах големи съмнения, че ще направя риболов на база опита си от предния път.
 
Слизайки вече под моста на пътя за Самоков, видях едно младо керкенезче да стои умърлушено и да ме гледа страхливо.
 
Завалийчето явно бе паднало от гнездото в безуспешен опит да полети.
 
За съжаление страхът му бе силен, защото не ме допусна до себе си и опитите да го доближа на по-малко от два метра, завършваха с издигането му на 50 см от земята и отдалечаване на 5 – 6 метра от мен.
 
След като се настаних на вира звъннах на защитниците от „Помощ за дива природа” в Стара Загора и някаква любезна дама ми обеща да ми върне есемес, с телефона на Софийската регионална дирекция отговаряща за София.
Познайте от първия път дали получих въобще есемес.
 
Аз съм упорито магаре и обичам много животните, така че след половин час ровене в интернет по телефона открих номера и се обадих.
 
В крайна сметка специалистите там, ме попитаха дали не смятам, че по-добре да не го пипат и родителите му да го спасят.
 
Тъй като на мен ми бе чудно, какви са тия яки птици дето ще могат да го качат на гърба си и да го вдигнат обратно в гнездото, човека насреща ми каза, че повече от това да звънне на някаква ветеринарна клиника и тя да реши дали да дойде, нищо не може да направи.
 
Приключихме разговора с идеята, че ако дойдат ще съм тук и ще им покажа мястото.
 
Разбира се никой не дойде и в крайна сметка, каквато е помощта за хората такава е и за животните.
 
Дано е имало късмет и по някакъв чудотворен начин се е спасило от участта, която предполагам го е сполетяла.
 
В интерес на истината се чудя, дали направих всичко възможно да му помогна, но и сега не се сещам, какво повече можех да направя.
 
Самия риболов протече като рали шампионат, демек поетапно.
 
Първо беше етапа на мръсно зеленикавите до светло кафявявите води, идващи от развихрилият се нагоре по брега багер.
 
През този етап бяха и основните резултати на риболова, защото рибата не ме виждаше, но водата все още не бе пълна тиня като в последствие.
 
Първата хваната рибка беше малка балканка, която след като върнах, обърна корем и ме уплаши, че съм я наранил.
 
Направих и изкуствено рибешко дишане, дето съм гледал по филмите, като я движа напред, назад във водата, за да и влезне кислород в хрилете и след няколко минути взе, че се събуди и отплува.
 
По-късно не знам дали пак бе тя или нейна приятелка, но отново извадих същия калибър и този път си замина по живо по здраво без усложнения.
 
Извадих и пет хубави мренчока и таман потривах ръце, че нещата стават застрашително прилични, дойде тъмно кафявата вода, която бе по-скоро тиня отколкото вода.
 
Багерът горе този път бе нагазил в самата вода и мътеше нещата колкото можеше, че и повече.
 
През този етап рибата спря да пипа и си би камшика на някъде, защото дълго време нямаше помръдване на индикаторчето.
 
Някъде към 18 ч. се усети леко подобрение на водата и веднага отбелязах най-едрия за съжаление и последен за деня мренчок.
 
После настана етапа на бистрата вода, в която рибата определено ме виждаше и се правеше на луда, та само презамятах и сменях стръвта.
 
Чак някъде към мръкнало, когато не ме виждаха ясно имах няколко хубави удара на престрашили се рибета, но или прибързах със засечката или не бяха захапали добре, та в крайна сметка нищо.
 
Дали съм доволен от сбъркания уикенд ?!
 
И да, и не!
 
Разочарован съм най-вече от трите реки, на които възлагах големи надежди, а се оказаха силно надценени от мен, а съм доволен най-вече от петнистата красавица с която имах близки срещи.
 
Надеждата, че тази риба възстановява популацията си с по-бързи темпове отколкото мислим, ме кара да съм оптимист и доволен от риболова.
 
Вече трети пореден излет се сблъсквам с нея и дай Боже това да стане редовно!
 

https://youtu.be/xASSkhg7R94
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още информация за риболов около София