Две съботи риболов по река Нишава

Грабнете още свежи идеи и информация за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов по река Нишава до Калотина и Туден:

  1. Мястото е с координати:

    42.993006, 22.869758 и 43.012189, 22.987771

  2. Метод на риболов

    на плувка 2 гр. с директна петица

  3. Захранка

    ручейник, бял червей

  4. Стръв

    ручейник, бял червей

  5. Особености

    много паднало ниво, от клена и пъстървата нямаше следа

  6. Резултат

    относително добър – десетина хубави мрени и двойно повече маломерни

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    6


Още пролетта си бях заплюл две вирчета по Нишава до Калотина, дето ми се струваха страшно перспективни и сравнително трудни за достъп с обикновен автомобил, та очаквах с нетърпение да ги посетя щом мренката се активизира през лятото.
 
Първото се намира точно под моста на трасето за покриване на майсторски клас в офроуда, наречено по-някаква странна приумица път свързващ село Беренде извор със съседното село Беренде и който веднъж бях преминавал с Павката и Баба Наста, стискайки волана до болка и целият одървил се от напрежение.
 
Това което заварих на място обаче се оказа просто една бистра по-дълбока локва, нямаща нищо общо с това, което беше пролетта.
 
Все пак направих половин час замятания преди да натоваря и да се понеса към второто набелязано вирче.
 
Резултатът бе маломерка след маломерка мренчета и едно по-нормално кленче за подлъгване да загуби човек още време тук.
 
Аз не се подадох на провокацията и както казах настъпих бабата към вирчето съвсем близо до границата.
 
Признавам си, че за граничарите и от двете страни на браздата сигурно съм бил твърде подозрителна гледка, на джип приближаващ се по черен път и най-вероятно превозващ нерегламентиран двукрак товар, стремящ се да стигне нелегално до Западна Европа и в частност на гости на канцлерката дето ги покани.
 
Явно обаче сламената ми шапка, маскировъчните ми дрехи и най-вече тоягата в ръце са били достатъчно доказателство, че намеренията ми нямат нищо общо с този вид бизнес.
 
Положението и на това вирче дето пролетта хванах няколко прилични клена бе същото като предишното, с тази разлика, че основното му поселение бе от вида кротушка и не си заслужаваше да се остава на него.
 
Ща не ща, реших да се върна към познатият и със сигурност дълбок вир от пролетта до бента, чиято дълбочината независимо от общото ниво на реката си е винаги „Сон шон жмо” – демек без изменение.
 
Е, първо похвърлях на самия бент ей тъй, за да се убедя, че той не става за риболов и няма кой да конкурира или плаши пълчищата пръскачи в него.
 
Най-накрая се позиционирах на едно разчистено от някой колега местенце току на двайсетина метра от самия бент и горе-долу на толкова и от пролетното ми място, донесло ми толкова приятни емоции, а сега обрасло с двуметрова коприва, че щях да загубя часове в разчистването му.
 
Не бях особено обнадежден за риболова, но както се казва „Сърце юнашко не трае” , та набързо разпънах и заметнах.
 
В края на краищата, бях сам на сравнително диво и красиво място, колата бе до мен и то стъпила на асфалт, реката една от най-красивите в Софийско и най-вече, далече от всички и всичко.
 
То рибарското щастие не е само в уловената риба, а и в тези малки подробности, които те карат да се чувстваш истински жив и част от природата.
 
След няколко замятания и вадене на местната слънчевка (пръскачът), удълбочих линията, така, че стръвта със сигурност да лежи на дъното, а слабото течение да не може да мести леко полегналата на една страна плувка.
 
И след малко, дойде първата изненада – хубава нишавска мрянка, напълно в границите на закона, че и надхвърляща го със сантим два.
 
За мен лично мряната от Нишава е най-красивата от посестримите си и е голямо удоволствие дори само да я погледаш от близо.
 
Набарал дълбочината, на която рибата проявяваше интерес към стръвта, а вездесъщият пръскач рядко се осмеляваше да взима от дъното, успях да хвана още няколко красавици, преди да настъпи двучасов застой с много редки, но много резки потапяния на плувката.
 
Викам си това е само я хубав клендак, я някоя пъстърва, щото какво друго може да плува тук.
 
Е, оказа се, че Нишава е пазела още една тайна от мене и успя да ме шашардиса, след като при поредно такова кълване, най-накрая засеках и убодох едно сомче.
 
Не бях, чувал за сом в Нишава, но всяко нещо си има първи път.
 
Чудя се как се е пръкнало тук, това малко соме и съм склонен повече да се доверя на предположението си, че е плод на истинска любов на своите местни родители, отколкото на целенасочено човешко развъждане или индивидуална инициатива на любопитен мъник авантюрист, дошъл от долното течение в Сръбско, където реката става подходяща за съществуването на вида му.
 
Дали то и още някой подобен бяха виновни за спирането на кълванетата не знам, но след известно време нещата отново потръгнаха и то с хубавици на добро ниво, способни да оказват достойна съпротива.
 
След този труден, но сравнително успешен излет, реших че ще е уместно следващата събота да разцъкам реката при Годеч, край село Туден и да си съставя цялостна картина за риболова през лятото по нея.
 
Вирът, който бях избрал бе част от пролетната ни обиколка с Цецо от Белопопци по реките течащи в Годечко и имах пълно основание да смятам, че ще има достатъчно екшън по него, защото предния път се бе отчел с хубав клен и мерни американки, а и определено си бе по-мренски от Калотинския бент.
 
Има една много неприятна особеност при достигането му с автомобил и тя се нарича бодливи, твърди драки, които карат сърцето ти да се къса, щом чуеш стържещия като от ножовка звук на дерящите от всички страни колата клони.
 
Това действително е толкова гадно нещо, че само мързеливец като мене може да подложи автомобила си на това мъчение.
 
Другата алтернатива се наричаше ходене пеша триста метра натоварен като кашик на учение, а това е повече от неприемливо за мене.
 
Вирчето макар и леко поспаднало си бе на мястото и по всичко изглеждаше, че ще направя хубав риболов.
 
Да не говорим, че още с първото замятане едно малко мренче, ме споходи и обнадежди, че ще добарам родителите му.
 
Вместо това загубих четири куки в някаква закач по дъното и това наложи смяна на тактиката и преместване в долният край на вира този път  и влизане в действие на плувката.
 
Макар и трудно този подход даде определен резултат и успях да хвана няколко прилични хубавици сред тонове пръскачи, което все пак осмисли малко денят ми.
 
Чудна работа, толкова много мъка за няколко рибета.
 
А мястото Богоугодно отвсякъде та рибата трябва да е луда да не седи в него.
 
Оказа се, че и тук както и на Калотина не само не хванах или не регистрирах кълване на клен или пъстърва, ами дори не видях да изиграе някъде по вировете, дори късно привечер.
 
Изглежда Нишава лятно време не е най-подходящата дестинация на търсещия динамика в риболова колега.
 
Рибата дали се изтегля надолу в сръбско на по-дълбоко, или се концентрира в определени недостъпни вирове е тера инкогнита за мен.
 
Фактът, че и мрянката, която е като цяло с малки размери се активизира по-късно от нормалното за нея, може би заради по-студената вода и не е на големи ята, както човек е свикнал да предполага, също не бих казал, че я прави желана дестинация през лятото.
 
В този смисъл, попаденията ми с десетината хубави екземпляри от този вид през двата дена може да се нарече успех донякъде, но в никакъв случай не оправдава надеждите който възлагах за риболова през лятото по Нишава.
 
Ако не е прекрасната природа, дивотията и липсата на други колеги едва ли можех да причисля излетите като заслужаващи си, но всеки решава това сам за себе си.
 
Най-вероятно есента, когато позастудее и завали, ще дойда на инспекция отново, хем да видя дали едрите клендаци и пъстърви са се появили отново, хем да видя до къде е стигнало строителството на магистрала „Европа”, че от тия пет километра дето сега те прекарват по стария път, ми изпопадаха всички пломби по зъбите и се прибирам все с прехапан език вкъщи.

https://youtu.be/fRcrNs7LANg
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още информация за риболов около София