От десетина дена се глася да събера това клипче и все не мога да сколасам.

 
Затова независимо, че излета е от края на януари ще го пусна в Малък Сечко ей така за информация, къде може да се очаква някакъв риболов по това време на годинака край София.
 
Та на 25-и януари 2025 лето Господне изпълнил моралния си дълг пред обществото, да сваля петлитровото пластмасово шише от минерална вода, тъпкано до горе с капачки до входната врата на блока, нарамих тоягите и беж да ме няма, поех курс към баластриерата  Санчо Панса.
 
Това с капачките е българският принос към световната финансова мисъл и си мисля, че е крайно време да вържем валутния борд не с разни чуждестранни обезпечения като еврото например, над които нямаме реална власт, а с този наш феномен от който имаме невероятни залежи.
 
Достатъчно е човек да мръдне някъде в природата и непременно ще попадне на зарязани и разпилени по треволяци, храсталаци и кореняци големи количества от този артикул.
 
Залежите ни от пластмасов матерял са толкова огромни, че ако се приеме за световна резервна валута, ще можем безпроблемно да изплатим държавния дълг на САЩ, щото са ни приятели и да финансираме някой мегапроект на Илон Мъск за Марс, щото на него няма да му стигнат парите.
 
Крайно време е държавата ни да направи една криптовалута например тапакойн и биткойна ще потъне в забрава.
 
А пък, ако и капачките на бутилките с гроздова се направят в съответния стил, то световната финансова хегемония ни е гарантирана во век и веков.
 
Както винаги на гьолчето пристигнах за втора смяна някъде към обяд, щото едно така съм свикнал, пък и зимата е по-добре да не мръзне човек от сутринта, а да чака Слънчо да постопли малко времето.
 
Оказах се единствения луд с въдица по водоема и със сигурност от минаващите коли по шосето отстрани са ме съжалявали искрено, щото по това време на годината ако видиш седнал човек с въдица или не го слуша главата или жена му го е изгонила от вкъщи, за тежко алкохолно провинение предната вечер.
 
За сметка на това времето беше чудесно, една приятна януарска пролет и никакъв вятър да ти пречи на риболова.
 
До към 16 ч. и кусур обаче часове минаха малко тегаво, вай-вече със слънчеви бани за тен на лицето, чести едноминутни придремвания от скука и тотална безнадеждност с индикаторчетата, непомръдващи с каквито и тактики да маневрирах.
 
Разгеле както споменах към 16 ч. и нещо, регистрирах първото кълване и първата убодена рибка.
 
Истината е че тя, а и последващите няколко рибета, пипаха толкова леко, че само по завъртането на второто индикаторче спрямо първото се ориентирах за засечки.
 
В последствие с напредването на времето, рибата се активизира достатъчно, че да индикира, както си трябва за интереса й към стръвта ми.
 
Като малко преди да си тръгна направо полудя и си играехме на хвърляш, тропаш три пъти с крак и хващаш.
 
Към 18 ч. вече едва са виждаше и се наложи за сбирам едва ли не по тъмно.
 
В крайна сметка независимо, че от шестте часа които прекарах на гьола, четири бяха ялови, няма как да не съм доволен, защото в останалите два начесах яко крастата, което за това време на годината на обикновен водоем си е доволно успех.
 
И тъй както се знае всички рибки плуват, само пържените не, след кратка фотосесия освободих малчуганите обратно в родната им стихия и се запътих доволен към ракийката и трушийката вкъщи.
 
Та Санчо Панса е една добра алтернатива за приятен излет през зимното безвремие стига разбира се да не е замръзнал.

https://youtu.be/5Mf8tCzBQ1I