Как се приготвихме за риболов на язовир Волуяк / Мрамор :
- Мястото е с координати:
42.779102, 23.255493
- Метод на риболов
херабуна корейски стил, въдица 5,40 м.
- Захранка
разпадащи се теста
- Стръв
рападащо се тесто
- Особености
доста плитко място
- Резултат
отличен – около 5 кг. каракуда
- Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
10
Последвайте ни още вhttps://youtu.be/35KnucGQq48
Първото тримесечие на 2021 г. се оказах в такъв риболовен дефицит, че накрая ми идеше да разкарам такъмите и да сменя хобито с нещо по-реалистично.
Като да събирам марки например или да колекционирам играчки от шоколадови яйца.
Вярно е че февруари цял месец не ходих въобще на риба, защото стъпалото на десния ми крак излезна в неплатен отпуск и подувайки се отказа да си изпълнява задълженията, но януари и март, та и началото на април си бяха толкова постни риболовите, че чак ме е срам да се сетя за тях.
Все пак февруарският, принудителен престой в бокса, не беше изцяло загубено време, защото се отдадох на дистанционно он-лайн обучение по азиатския начин на риболов на дънни мирни риби и най-вече на каракуда и шаран, познат като „Херабуна”.
Та един следобед, ровейки в Гуглето за евентуална информация за този „Тайвански стил” за който ми бе разказвал българският риболовен Буда – Божко, случайно се натъкнах на един нашенски форум за китайска риболовна техника наречена херабуна.
Веднага пояснявам, че това название е японско и нито един самоуважаващ се китаец няма да го използва поради определени исторически причини.
Все пак доколкото разбрах, колегите от страната на изгряващото слънце са първооткривателите на този метод, но тъй като не са го защитили навремето в патентното ведомство, са загубили авторските права и сега китайци, корейци и тайванци свободно се възползват от тази им грешка и дори смятат че те са го измислили.
В крайна сметка това е довело до три основни стила в този метод – японски, китайски и корейски, които макар да имат някои и други разлики не бих ги определил, като коренно различни, особено при японския и китайски стил.
Интересно е че освен този наш форум в който коментират явно напреднали в техниката колеги, нищо повече няма в нашето интернет пространство.
Чудя се тези колеги дали не са заформили някакво тайно общество, подобно на масонска ложа и да си обменят информация само на ръкоположени в сан техни членове.
За сметка на това при презморските ни източни съседи попаднах на толкова богата видеоинформация за този метод, че в момента спокойно мога да защитя докторантура по херабуна.
Макар че нивото ми на владеене на руски език е по-скоро черковнославянски, демек малко руски думи, примесени с български такива, които са обилно нашляпани с произволни рускозвучащи окончания, успях в деветдесет и девет процента да си преведа нещата.
Другата алтернатива беше да започна курс по китайски с техния безумен уйндоус на който му викат йероглифи, но това щеше да е кауза пертута.
Ще се спра съвсем накратко какво представлява този метод, а всеки който се заинтересува нека напише в нета „Херабуна” и да попива информация от руските клипчета.
Самата дума май означава или вид каракуда или риболов на каракуда, но тъй като нито аз, нито Гугъл сме на ти не само с китайския език, но и с японския не смея да твърдя кое е правилно.
В крайна сметка това не е съществено, а важното е това, че този метод е нов вид философия в рибарлъка, общо взето малко познат по останалия свят.
При него задължително се работи с две куки и бързо разпадащи се теста, като основната идея е тестото от горната кука при разпадането си във водата да образува един непрекъснато падащ върху долната кука стълб от малки хранителни частици, който подхранва и привлича рибата да кълве активно.
Тайната на тестата е в използването на двете основни съставки, които се съдържат във всяка китайска, японска или корейска захранка, а именно чист глутен и картофено пюре на прах.
Останалите съставки са различни и в различни съотношения в зависимост от конкретната рецепта на приготвяне на тестото.
Като такива допълнителни съставни може да се пробват най-различни неща, като грис, галета, сухо мляко, дори купешка захранка и други.
Азиатците добавят стрити, миди, раци, водорасли, червей, различни аромати и Бог знае още какво.
Използват се азиатски тип плувки с много дълги антени разграфени на сектори и всеки един от тях е оцветен в различен цвят от предходния.
Плувките се балансират едва ли не до милиметър чрез меко олово във вид на лентичка, от която се отнема или прибавя олово в зависимост от необходимостта от олекотяване или допълнително утежняване на плувката.
За застопоряване на тръбичката или шлауха на които са навити лентичките олово, както и за фиксиране на плувката се използват стопери.
Върхът на пръчката трябва винаги да е потопен във водата, така че влакното също да е потопено, за да се елиминира в голяма степен влиянието на теченията и вятъра.
Самата пръчка за херабуна е с малко по-особена дръжка и съществено по-различен строй от класическия добре познат директен телескоп.
Огъването на въдицата става по цялата и дължина, а не както при класическия телескоп в горната му част.
Това позволява безпроблемното изваждане на доста едри риби от 4, 5 и повече килограма, без използването на ластици или други допълнителни приспособления.
За удобство се използват специални разглобяеми платформи или столчета с масичка за замесване на тестата и допълнителни приспособления за прикачния инвентар, като телескопична стойка за въдицата, живарник, чадър и евентуално фенер при нощен риболов.
Аз си набавих основните неща от двата китайски магазина в Илиянци, но се наложи да си закупя чрез Али Експрес едно специализирано столче с пълния комплект приставки и една кутия с китайски плувки от които съм много доволен.
Вярно, че поради специфичността на расата си китайските задни части са доста по малки от тези на европееца и по-специално на застаряващ охранен балканец, та столето ми е малко неудобно, но този проблем го реших със закупуването на една надуваема възглавница, дето внесе малко допълнителен комфорт.
Две думи и за разликите в различните стилове.
При японския стил горната кука е на голямо разкаяние от долната, между 30, 35 см.
Тестото на торната кука е бързоразпадащо се, докато на долната кука е чист глутен или глутен с малки примеси.
Самият глутен е онзи белтък в зърнените култури, който образува слепващи влакна при замесване на тестата и ги държи на куката.
При китайският метод куките са на много по-близко разстояние от няколко сантиметра, а тестата на тях обикновено са едни и същи.
Корейският метод е с много по-съществени разлики от японския и китайския и донякъде доста по-близък до европейския.
Лови се само на дъното, като плувката е преутежнена с малка допълнителна тежест.
Куките са с много къси поводи от по 4 – 6 см и винаги лежат на дъното.
Тук малко се губи идеята за захранване от горната кука, така че според мен може да се пробва риболов и с една кука и с животинска стръв на куките вместо теста.
Толкова от мен за този метод, за повече гледайте руските клипчета.
А иначе за сефтето ми с херабуна на Волуешкия или още Мраморския язовир, няма какво да коментирам всичко е видно.
Ще кажа само, че лових по корейската система на три вида теста, едното от които беше оригинално китайско от Илиянци, а другите две по мои рецепти.
И трите вида дадоха резултат, но като чели едно от моите се представи малко по-добре.
Накрая, когато товарех багажа обратно в колата, покрай мене минаха двама китайски колеги, които не бях забелязал преди това.
Явно им бях направил впечатление, защото спряха да ме поздравят и махаха одобрително палец нагоре тип БСП на предизборен митинг през деветдесетте.
Какъв ще е резултата с този метод при следващите ми риболови, когато се надявам рибата вече да се активизирала напълно, те първа ще видя, но ако сефтето ми не е плод на някаква луда случайност и ефикасността му се потвърди и по други места, то ме очакват много нови приключения и емоции по нашенските водоеми.
Те първа има да откривам за себе си, колко и какво може метода „Херабуна”