Понякога звездите се подреждат хептен на чорцик та хороскопа ти този ден както и да го въртиш и сучеш, късмета ти все в зелено свети.
 
Абе каквото и да подхванеш от раз се случва.
 
А когато уцелиш такъв ден на водоема с въдица в ръка, щастието е пълно и живота прекрасен.
 
Крайно време беше и на моята улица да изгрее слънце, щото каръка не е безкраен  и колкото по-често си на водоема, толкова по-голяма е вероятността да нацелваш дюшеш поне веднъж на няколко ходения.
 
Такъв излет направих на 29 март на язовир Волуяк или още Мрамор.
 
В интерес на истината по предишната седмица се бях пробвал по него и след петчсово безклъвие накрая последва борба с някакви много силни рибоци, който моментално забиваха в шавара и нямаше вадене.
 
Отидоха ми две линии с индикаторчета и си ме бе много яд, защото са кът и не се продават у нас, ами трябва да ги поръчвам през Али Експрес.
 
През следващата седмица още във вторника следобед се запътих отново за язовира, като предполагах, че слънцето и силния вятър са изсушили достатъчно пътя от дъжда през предишната нощ.
 
Оказа се обаче, че предположенията ми бяха верни само на половина и стигнах само до средата на пътя защото, ако бях продължил, търсенето на трактор не ми мърдаше.
 
В крайна сметка обърнах някак си и с наклепана с кал  кола до дръжките на вратите се прибрах разочарован.
 
Затова в петъка след няколкото хубави дни отново се юрнах към Волуяк, този път сигурен, че пътя няма да ми образува нерви.
 
Освен това на този язовир е добре да се ходи в делничен ден, защото през почивните дни е истинска манифестация от желаещи да се пробват по него.
 
Така някъде към 13ч. пристигах и се установих на желаното от мен местенце, дето миналия път имах късания от едри риби.
 
Преди още да се натъкъмя извадих косата за водорасли и ощавих шавара от останали под водата корени и клечки, така че да няма къде евентуално закачените бабаджанки да се оплитат и да късам.
 
След това направих индикаторчетата на бял червей и късата херабунска тояга на теста и зачаках да наближи 18 ч., защото едва ли нещо щеше да клъвне по-рано.
 
Така и стана и до свечеряване борех скуката зяпайки новините на телефона, като тийнейджър в метрото дето не откъсва очи от апаратчето си.
 
През цялото това време се чудех на дискусията да приемем ли еврото или не.
 
Ми аз за себе си този въпрос съм го решил отдавна, приемам всичко.
 
Евро, долари, рубли, лири, биткойни, тайландски бати и така нататък, само да има кой да ми ги дава, няма проблем.
 
Някак си обаче най ме тегли към юана, защото като гледам това е бъдещето, пък и вече се покитайчих в риболова.
 
Накрая прибрах херабунската тояга с теста, като напълно безперспективна и с наближаване на уречения час се съсредочих върху индикаторчетата.
 
Нещата се получиха като по часовник.
 
Към 17,45 ч. рибешкия ресторант отвори и огладнелите рибоци започнаха до поръчват от менюто.
 
Първо една едра за този язовир каракуда ми образува положителен стрес да не я изтърва та вкарах в употреба кепа за всеки случай.
 
Но това беше само лека загрявка за последващото кълване и борба с един чудесен шарковец, който напъна всичките си сили и на няколко пъти бе близо до успеха да ме матира със заплитане или скъсване.
 
Колкото до линията на съприкосновение помежду ни, тя бе 0,16 мм. основно и 0,12 мм. повод, а кукичката дребна 12-ка, така че успеха да бъде извадена такава риба се дължи изцяло на херабунската тояга и нейното огъване.
 
Няма такъв кеф като този да извадиш хубава риба с директна пръчка малко по-дебела от цигара.
 
През цялото време на борбата заради финия такъм и максималното му напрягане, по гърба ти се разхождат барабинци, а адреналина е на макс.
 
Последваха няколко каракудки и отново поредното завличане и нова борба с брата близнак на първия шарковец.
 
Пак разхождане наляво, надясно, засилка напред после настрани към шавара и сгъната на полуобрач тояга.
 
Кеф, кеф та кеф.
 
Следващия подобен разбойник, който клъвна, успя да ме пребори като намери единствения корен, който бях пропуснал да изчистя и да заплете въдицата в него.
 
Наложи се да си направя една късна баня на краката, нагазвайки във водата за
да откача куката с косата и да почистя корена.
 
Това явно уплаши шеранчетата защото до края повече не се обадиха, но за сметка на това хванах още две безстрашни каракудета.
 
За повече нямаше време защото взе много да притъмнява и да не виждам добре индикаторчетата, а и това бе достатъчно за да се прибера доволен.
 
Така че събрах такъма, освободих рибоците и се запътих към вкъщи.
 
Хубаво би било, който колега хване шаран на този язовир да го пусне обратно, защото явно са се поразвъдили и е добре да ги оставим да направят стабилна популация и по някое друго кило повече.
 
В този язовир в далечното минало живееха шарани по 4 – 5 кила, клендаци по три килограма и хубави едри каракуди.
 
Ако искаме да се върнат тези времена трябва да положим и ние малко усилие и да оставим тези младежи да станат мощните гиганти с които всеки иска да се сбори.
 
Накрая и една актуална информация.
 
От тази неделя, каракудата се е разкълвала повсеместно и през целия ден.
 
Така че наслука!

https://youtu.be/2sVnTtk8oLk