По стара нашенска традиция и тази Нова година посрещнахме със СВО в която всеки блок в квартала воюваше със съседните с използването на ята от FPV дрони, крилати и балистични ракети в най-различни цветове, кратки откоси от автоматично оръжие и единични изстрели от известни и непознати марки пистолети и ловни пушки.
 
Даже мисля, че срещу нас комшиите насреща изстреляха два Орешника, защото явно се целеха в ореха пред блока ни.
 
Слава Богу и този път ми се размина без преки попадения върху транспортната ми техника паркирана на улицата.
 
За всеки случай за потвърждение на боеспособността на Дракулеско и пригодността му да се справя с тежък пресечен терен , реших на първи и трети януари да го раздвижа до река Блато до Костинброд и да покъцам за някой час по нея, па и да го поокалям малко по гумите, праговете и с по някоя и друга пръска по вратите, че да си го познавам със сигурност.
 
Освен това изпитвам и някакво садистично удоволствие, когато прибирайки се вкъщи жената изпадне в тремор и нервна криза виждайки калните ми ботуши на прага.
 
Десетминутното конско относно личната ми хигиена и 100%-вата й увереност, че това е добре планирана акция от моя страна за да й усложня максимално живота е нищо в сравнение с удоволствието от отмъщението ми за петте турски филма които всеки Божи ден се гледат.
 
И макар всеки де си има стая с телевизор, няма как при отворени врати особено лятото до мен да недостигът най-малкото имената на главните герой и особено една силно дразнеща ме еднообразна сълзлива музика характерна за всеки такъв сериал.
 
Резултата от тези полуизлети не ми се коментира, защото какво да коментира човек за една перка и едно кленче от 300 гр.
 
Друг е въпроса, че на четвърти успях да направя едно такова сефте, което си мислех, че е невъзможно някога да ми се случи.
 
А именно успях да накарам Павката да  излезе от състояние на стаза в която всяка зима изпада, щом температурата падне под десет положителни градуса и да го замъкна на риболов в началото на Януари.
 
Така че заглавието на клипчето се отнася не толкова до първия успешен излет за годината, колкото до първия път въобще в който имаме съвместен януарски излет.
 
Разбира се наясно съм, че ако температурата падне до плюс десет градуса, които са критичната точка за замръзване на ръцете му, ще е невъзможно да го убедя да дойде на риболов, но все пак нищо не се знае.
 
Та на четвърти към десет и половина го натоварих в Дъстерчето и се ориентирахме към Челопеченския канал, в който обикновено зимуват перки, уклей и костурета и почти е сигурно ще имаш потрепвания и потапвания на индикаторчета, плувки или каквато друга техника за риболов приложиш.
 
Разбира се удоволствието идва основно от бройката на тези моменти, а не от големината на кълвящите твари, защото бабаджанки от тези класически зимни видове риби се хващат много рядко.
 
Притеснителното обаче е че в почивен ден е много трудно да намериш свободно местенце за къцане, защото това е добре позната дестинация за всеки софийски колега.
 
Още повече, че такива като нас дето ходят втора смяна на риболов нямат абсолютно никакъв шанс за това.
 
Както и се очакваше при пристигането ни заварихме 5 – 6 автомобила и бол колеги по брега.
 
Затова решихме да се ориентираме към река Лесновска край Богров, където силния вятър с плашещи на моменти пориви особено, ако си под огъващите се от него дървета, щеше да духа в гърбът ни, а и донякъде щеше да бъде възпиран от самата дига.
 
Така, че към 12 ч. заметнахме въдиците на полутежко на две места в близост едно до друго и наченахме начинанието за което бяхме дошли.
 
Горе долу два часа и половина изкарахме с идеята, че все нещо ще пипне и ще ни даде поне малък повод за надежда.
 
Истината обаче беше толкова безперспективна, защото каквото и да правехме нямаше дори осмукан червей по стръвта ни, че се наложи да му предложа да се върнем на канала, защото все пак там имаше някакъв малък шанс, някой да си е тръгнал и да се е освободило някое местенце.
 
В 15 часа отново дебаркирахме на канала и за наш късмет точно две от най-дашните места нямаха собственик, така че ги капарирахме до края на деня.
 
В следващите два часа до стъмване настана такъв интензивен риболов, който аз наричам бой до скъсване.
 
Всяко замятане завършваше с кълване и засечка и най-често с увиснала риба на куката.
 
Никаква скука, дори време за цигара почти нямаше.
 
Към 16 ч. повечето колеги около нас си тръгнаха и останахме кажи речи единствените, а вятъра понамаля значително и това допринесе да изпитаме още по-голямо удоволствие от излета.
 
Общо взето за двата часа, които прекарахме на канала, начесахме доволно крастата та чак ни се поиска да се прибираме.
 
Както и друг път съм споменавал това е грешно и лъжовно чувство, защото в момента в който сгънеш тоягата започваш да съжаляваш, че не си останал поне още малко.
 
За съжаление всяко нещо си има край, а когато излета е успешен макар и само в рамките на два часа няма как човек да не е доволен, особено ако това му е и сефтето за януарски излет въобще някога.
 
И както обикновено завършвам видеодокументалистиката си, към 17 и кусур, сбрали такъмите си и доволни от преживяното този ден се ориентирахме към ракийката и туршийката у нас и биричката и картофките у тях.

https://youtu.be/2zsiBEktP4o