Как се приготвихме за риболов на баластриера Световрачане:
- Мястото е с координати:
42.776583, 23.386280
- Метод на риболов
на индикаторчета и херабуна с директна 4,50 м.
- Захранка
няма
- Стръв
бял червей, хлебна троха, тесто
- Особености
двата метода са равностойни.
- Резултат
добър – около три кг. каракуда и много дребни перки
- Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
10
Последвайте ни още вСветоврачанската баластриера за мен е задължителен етап от „тур дьо риболов” през забранения сезон.
https://youtu.be/9vARutWecvM
Демек всяка година през забраната тя трябва задължително да бъде посетена поне веднъж, защото почти винаги имам добри излети по нея, пък ми е и на две цигари разстояние от нас.
Имам привилегията по стечение на обстоятелствата да живея в един от западните квартали на столицата и това прави достъпа ми до по-голямата част от баластриерите изключително лесен и удобен.
Навремето през 80 години на миналия век много се забавлявахме от факта, че източните квартали на София в които живееше голяма част от някогашната номенклатура, бяха кръстени Червена звезда (сега Дианабад) и Дружба в съответствие с правилната за тогава геополитическа ориентация.
А западните в които преобладаваше население от работническата класа се казваха Свобода и Надежда, та някак си естествено човек влагаше друг смисъл в тeзи факти.
За по-младите зрители, които може и да не схванат закачката ще обясня, че тогава на хората им бе писнало от „диктатурата на пролетариата” и мечтаеха за западен стандарт и демокрация.
Та на осми юни с Павката решихме да проверим състоянието на рибните запаси на тази баластриера и да видим има ли нищо, което да се е променило за една година и може да ни изненада.
Оказа се, че има такава промяна и то за добро, а като такова непременно трябва да бъде отразявано, защото от масовите негативни новини бълвани по медиите човек може само да се депресира и да му се разхлопа дъската.
Тъй като малко закъснях, Павката вече бе подбрал две места едно зад друго и тамян бе разпънал тоягите когато пристигнах и донесох основната стръв на която щяхме да търсим най-вече лин, тъй като опита ни от предишни години показваше, че това е преобладаващия вид риба тук.
Той си бе избрал място на малкото гьолче което е свързано с основния водоем, а за мен бе оставил също много удобно място само че падащо се на голямото езеро.
Недостатъка му беше, че слънцето щеше да трепти и захожда насреща ми през целия ден, та нямаше как да не бодна чадъра, за да си направя максимална сгода, че иначе щях да баялдисам.
Някъде към 13 ч. най-накрая приключих с приготовленията и заметнах индикаторчетата на бял червеи надявайки се, че слънчака няма да е прекалено гладен и нагъл.
Първия половин час мина в опознаване на дълбочини, дупки, разстояние и водорасли, естествено почти без сериозно попипване.
След поредицата опипващи замятания най-накрая намерих дълбочината и мястото от което излизаше слънчака.
Аз така винаги търся дълбочината на която той е активен, защото обикновено това е дълбочината на която излизат и другите рибоци.
Тактиката ми е щом открия слънчака и хвана три последователни да мина на троха и да му покажа червен картон.
Този път след втората такава пираня, индикаторчетата плавно потеглиха настрани и се гмурнаха под водата.
Явно беше някаква друга риба, като най-вероятно бе линчок.
За моя огромна изненада се оказа прилична каракуда, риба която съм хващал инцидентно по една, две, като от няколко години въобще изчезна от улова ми тук.
След това минах на троха и втората подобна след няколко презамятания се курдиса в живарника при първата.
Първата и втората да речем са случайни, но третата дошла отново не след дълго време вече говореше за тенденция.
После имах и още няколко извадени, толкова откачили се и една която сръчно изпуснах във водата при преместването й от кепа в живарника.
Не знам защо но точно тази гад, като чели нарочно бе пръснала капка вода на обектива на камерата, за да е в анонимност и да не мога да я разпозная, ако пак я хвана някога.
Имах и много добър екшън с един едър зеленикав лигльо и въобще излета беше превъзходен.
Павката също отбеляза по някоя и друга каракуда и лин, но при него рибите не бяха така активни като при мен.
Тази приятна изненада със завъдили се бабаджанки в гьола, ме накара да се замисля и да проведа един експеримент, като отново посетя Световрачане на същото място, но този път щях да ги търся на херабунските теста.
Да видя кой от двата азиатски метода е по-резултатен за риболов по подобни водоеми.
…………………………
Второто посещение на баластриерата успях да сколасам по различни причини чак след седмица.
Прословутото ми късно ставане, евентуална причина за заемане на мястото ми от някой ранобуден колега не ме тревожеше особено, защото света през този месец е футбол и голяма част от софийското риболовно братство зажадняло за качествен футбол щеше да предпочете да зяпа в телевизора вместо излет сред природата.
А такива запалянковци като мене които считаме, че нищо по-велико не може да се случи с тази игра след САЩ 94 година и го караме само на спомени сме малцина, така че едва ли всичките ще се насочим към Световрачане и точно пък на желаното местенце.
Така че без да си давам много зор и яваш, яваш към 13,30 се курдисах на местенцето и заметнах херабунската тояга на китайската манджа дето ми даде добър резултат на Петте могили.
Разбира се бях се подготвил и с една ръчна питка за риболов на троха, което е българския принос в тази азиатска техника.
Няма как ние българите да не побългарим нещо и да му придадем нов нетрадиционен поглед.
Навремето шашардисаме французите от които бяхме закупили лиценза за производство на популярната по онова време напитка оранжада, като творчески успяхме да я направим вместо от вносни портокали от нашенски тикви.
Е вярно, че в бутилките плуваха развлакнени парченца от производствената суровина и ако изпиеш цялото количество накрая трябваше да дъвчеш за да не се задавиш, но какво от това.
Завалийките западняци се уплашиха от такава мощна конкуренция и ни отнеха лиценза за тиквонадата, пардон за оранжадата, но голяма работа, важното е че проправихме революционен път в производството на ментета, основа за бурното икономическо развитие на редица азиатски страни, които го въведоха в действие.
Така че кой каквото ще да говори ние можем без света, но той без нас не.
Разбира се в процеса на излета се наложи да замесвам и теста собствена рецепта, които също бяха ефективни, така че творческия подход към риболова си е задължително условие за успеха му.
На туй отгоре при заемане на мястото ми се случи нещо почти невероятно, защото на земята забелязах моята лятна рибарска жилетка, която явно съм забравил предния път, да си стои така както съм я оставил.
Аз дори и не бях забелязал, че съм я изгубил, защото времето толкова се стопли, че тенденциозно не исках да я обличам и мислех, че си стои вкъщи.
Така че виждайки я на земята изпитах смесица от яд и радост, защото много се ядосвам когато от немарливост загубя нещо, но няма как да не съм удовлетворен като го намеря.
Не че тази жилетка е нещо особено, но ми е на кадем и я свързвам с хубави спомени, така че добре, че намерих нещо, което не знаех, че съм загубил.
Самия риболов протече в подобен стил като миналия пьт, но сега сефтето се оказа един чудесен зеленикав лигльо дето ми даде стабилен отпор докато го извадя.
После имаше дежа вю с каракуди и още един линчок придружено с подобно количество откачили се или не добре убодени рибоци.
Единствената разлика бе че привечер една досадна костенурка не даваше на рибите да се доближат до тестата и докато не се надумка до пръсване, плувката само потрепваше и не индикираше явно захапване.
Едва на притъмняване тая черупчеста гад се оттегли от трапезата та затапих с един каракуд и приключих с риболова за деня.
Като извод мога да кажа, че експеримента завърши с равен резултат по брой уловени добри риби, като на индикаторчетата хванах с една каракуда повече, а на херабуната с един лин в плюс.
То ест и двата метода са напълно равностойни и на кой от тях ще лови човек зависи най-вече от личното му предпочитание и донякъде от условията с повърхностните водорасли на даден водоем.
Аз съм фен и на двата метода и често това предизвиква голяма дилема в мен на кой от тях да се опра за даден излет.
Иначе тази баластриера доказа защо толкова я харесваме с Павката, да не коментираме също че тя бе и първата преди години, която снимахме за сайта ни.
А завръщането на каракудата в нея е положителната изненада, която се надявам да си остане трайна тенденция и за бъдеще.