В последно време ме е натиснала пролетната умора та няма отърване.
 
Така ме е размързяло, че ако имаше световен шампионат по мързел, със сигурност щях да взема сребърния медал, щото щеше да ме мързи да се боря за първото място.
 
За да свърша някоя полезна домашна работа ми трябват дни, че понякога и месеци да се настроя психически и накрая жената да ме ядоса с мрънкането си, че да я почна.
 
Като гледам обаче тая пролетна умора не ме пуска през цялата година и то от десетилетия насам е така.
 
Единствените две неща за които скачам на момента и действам веднага без капка мързел, са ходенето на риба и сядането на тежка софра.
 
Ми така де, идеални хора няма, всеки си има слабо място.
 
Именно поради тази причина това клипче ще е компилация от два излета случили се в един относително къс срок, та поне да отчета дейност, щото ми беше жал да изтрия насниман материал от ез. Изомат в село Кътина, който изгуби актуалността си с влизането в сила на забраната за риболов.
 
Има и още една причина да се мотлява с клипчетата, защото при ремонта на жилището миналата година, някъде съм прибрал торбата с остроумията и не мога да я намеря, та не знам доколко забавната им част ще е на лице, но поне информационната ще е в наличност.
 
Та на 13-ти април издебнах що годе хубаво време и в ранния следобед се тропосах на моето си местенце на по-малкото гьолче.
 
Мисля, че вече съм споменавал, че за мен това е възможно най-трудния за риболов водоем в близката софийска околност и точно тази негова характеристика, както и липсата на други колеги освен няколко местни такива с които се познавам, го правят  особено привлекателно за мен място.
 
Диво, трудно, бих казал красиво, слабо посещавано и с великолепни риби, ако на човек му излезе късмета и то само на 20-тина минути път от дома ми.
 
В началото заложих, както на херабунските теста, така и на индикаторчетата на троха.
 
Хляба е предпочитаната стръв от местното бабаджанско общество, макар че миналата година извадих много добра каракуда на херабуна и точно по същото време на годината, така че силно се надявах нещата да се повторят.
 
Ако пък не, то трохата трябваше да съблазни най-малко хубавите бабушки там.
 
Само че след час напразни надежди нямах пипане и на двете въдици.
 
Тогава с нежелание боднах на индикаторчетата бял червей, защото наличието на слънчак и дребни костурчета щяха да вгорчат риболова с безкрайната си лакомия.
 
Разчитах, че тия гадове са както винаги на голяма дълбочина и стръвта няма да стигне до тях, защото ловях на около 70 см. под повърхността.
 
Оказах се прав и не след дълго една прилична бабушка ми образува приятни емоции.
 
До вечерта хванах още няколко такива бабушки, пък може някои от тях да са били дедушки, ама карай да върви, важното бе, че нямаше скука.
 
На следващия ден отново бях на същото място, този път с прилично количество бял за подхранка, но резултата бе трагичен – едри слънчаци, дребни костурета и една единствена перка хваната с голям зор малко преди да си тръгна,  а от каракудата никаква следа.
 
Та затова казвам, че този водоем е много труден, но пък реши да дава, кефа е страхотен.
……………………….
 
В деня на труда взех безапелационното решение, че е по-добре да манифестирам с въдицата на язовир Братушково, отколкото да марширувам с китка в ръка на площада.
 
Още повече, че сега вече няма и кой да ми маха от трибуната на мавзолея, който също вече го няма.
 
А колкото до самия труд, винаги най-много съм уважавал работите с един пръст.
 
В смисъл или да посочваш с него какво трябва да свършат подчинените ти колеги или да натискаш максимум две копчета старт и стоп на някаква машина.
 
Колкото и да не съм фен на платените водоемчета, не мога да си кривя душата, че има някои от тях, които определено много ми допадат и посещавам с удоволствие, особено през забраната.
 
Такова местенце е язовир Братушково, който е на трийсетина километра от вкъщи, с много удобен път до него, прекрасна природа и достатъчно места за риболов.
 
Освен това имам да си връщам на един люспест крадец в него от миналата година, дето ми строши върха на тоягата и ми отмъкна плувката.
 
Така че като за първо посещение след влизането в сила  на тоталната забрана на всякакви надморски височини, той бе идеалната дестинация за първомайски излет.
 
Поради късното ми пристигане на язовира, някъде към 13 ч. имах силно съмнение, че ще заваря свободно моето си местенце, но слава Богу, притеснението ми се оказа напразно.
 
След 40 минутно натакъмване най-накрая заметнах тоягата и захерабунисвах на воля.
 
Мина половин час, и нямаше никакво видимо пипане.
 
Като казвам видимо имам предвид, че насрещният вятър който духаше, образуваше вълнички, които затрудняваха видимостта на плувката и нямаше как да се забележи, ако имаше някаква слаба активност на рибите.
 
В крайна сметка боднах няколко бели червея на едната кука, а другата оставих с топче тесто и заметнах.
 
След няколко минути плувката видимо дръпна настрани и засякох.
 
Най-накрая отбелязах попадение и една добра каракуда дойде да се снима с мене.
 
След това имах видими пипания на червеите от някакви дребосъци, но нямаше дърпане от по-едра каракуда, затова минах отново на тесто и на двете куки.
 
Не се мина много време и плувката отново потегли настрани.
 
При засечката веднага усетих тежестта на риба от клас троши пръчка и моментално се отреперих целия.
 
Викам си тоя път жено ниедна няма да дигам вертикално тоягата, а ще те прекарам наблизо и после ще те дърпам за влакното, както правят китайците.
 
Само че тая гад въобще не ми позволи да поизправя пръчката, а я натисна яко надолу и в един момент успя да се откачи.
 
Тоя път поне успях да го съблека малко, защото ми остави за спомен една голяма люспа, по която човек може да съди за големината на рибата.
 
И ако това бе ония шаран дето ми строши пръта миналата година съм готов на трампа.
 
Връща ми плувката, а аз си му давам люспата даже ще я лепна с каноколит да се не срами със скъсана риза пред шаранките и после  кой от къде е.
 
След този случай имаше едно двучасово затишие с някакви отвреме, навреме едва забележими попипвания, които заради вълничките можеше да са по-скоро плод на фантазията ми, отколкото реален рибещки интерес към стръвта ми.
 
Някъде към 17, 30ч. изведнъж направих три бързи хубави кълванета завършили с три добри каракуди в живарника и после отново нещата влезнаха в познатото русло на пет милиметрови потапяния на плувката.
 
Към 19 ч. рибата отново се активизира, но бяха основно дребни рибета.
 
Все пак кълванетата станаха отново очевидни, но повечето засечки бяха ялови, защото междувременно бях сменил куките с по-големи.
 
Малко преди да си тръгна хванах и едно кленче на троха, тъй като бях свършил тестото, а ново нямаше смисъл да забърквам.
 
Интересно е че в късния следобед покрай мен минаха през интервал от час две коли с китайски колеги.
 
Винаги където ме видят китайци се спират да ме питат дали кълве, защото явно разпознават по оборудването ми, че ловя по техния начин.
 
От тях разбрах че нощно време правят хубав риболов на шаран, но аз не съм фен на нощния и едва ли ще го практикувам.
 
Може би инцидентно и да го направя някой път, но нека настанат топлите дни и тогава може да го пробвам.
 
А иначе да знаете, присъствието на китайци на даден водоем е сигурна гаранция, че водоема е богат на каракуда и шаран  и рибата кълве.
 
В крайна сметка завърших риболова към 20,30 ч., събрах панаира и със свито сърце дали ще си намеря място за паркиране пред нас, настъпих газта по магистралата.
 
В заключение ще кажа, че и Изомат и Братушково ще ги посетя поне още няколко пъти през тази година и ако има интересни преживявания по тях ще ги споделя в канала, независимо от това, че са вече снимани места за тази година.

https://youtu.be/AzZ2LHKWQU8