Изненада от река Треклянска до село Калотинци

Грабнете още свежи идеи и информация за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов по река Треклянска до село Калотинци:

  1. Мястото е с координати:

    42.534106, 22.725930

  2. Метод на риболов

    на полутежко с оливетка 4 гр. с директна петица

  3. Захранка

    бял червей

  4. Стръв

    ручейник, бял червей

  5. Особености

    има мряна но е рядка – много е красиво

  6. Резултат

    добър – една много едра черна мряна и една прилична балканка

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    8


Казват, че свободата е на върха на копието, но за мен тя се намира на върха на телескопа.
 
Отдавна с караници, сръдни и молби съм си извоювал правото в почивните дни да съм свободен от всичко и всички.
 
За това тая неделя поех по пътя на свободата към една непозната за мен река, която се влива в Треклянската с надеждата да ощастливя местното рибешко население с присъствието си.
 
За съжаление, на място заварих едно плитко, макар и прилично широко поточе, което разглеждайки го там, където бе възможно в продължение на няколко километра, не открих място поне 50-тина см. дълбоко.
 
След два загубени часа, изподраскан от храсталаци и клонаци, и нажулен яко от високите коприви, се предадох и реших да мина на план Б.
 
Аз винаги си планирам предварително излетите от прогнозата за времето, евентуалните места за къцане до резервен план, ако нещата не са такива каквито изглеждат, защото съм разбрал, че добрата планировка е гаранция за успех.
 
В случая, резервата се наричаше Треклянска река, за която съм слушал и чел доста.
 
В интерес на истината нямах кой знае какво желание да я посещавам, защото от Нета разбрах, а пък и няколкото колеги спинингисти, които в последствие срещнах там, и потвърдиха, че в нея плува само и единствено пъстърва, но нямах друг близък вариант и поех да си търся място по нея.
 
Не, че не изпитвам приятни емоции, когато случайно уловя петниста красавица, но това не е моят риболов, защото целенасоченото и търсене е свързано с много ходене, криене и дебнене, а това е прекалено много разход на енергия за мен.
 
Малко след табелката за края на село Калотинци в посока към Земен, видях хубав насипан с чакъл път, явно спускащ се към реката и реших да проверя до къде ще ме отведе.
 
Когато обаче стигнах до вира с мост над него, въобще не бях подготвен за разкрилата се гледка и се усетих след половин минута, че стоя със зяпнала уста.
 
Толкова красив, голям и явно дълбок вир съм виждал само в сънищата си, след които като се събудя ми трябват поне 20 минути да се освестя и приема действителността.
Боже толкова е красива нашата България, че не ми се ходи никъде другаде по света.
 
Въобще не ме интересуваше ще хвана ли нещо и дори дали ще имам кълване.
 
Исках само едно, да се слея с природата, да гледам максимално дълго тая красота и да дишам, да дишам от свежия прохладен въздух, като цигане плик с лепило.
 
 
 
След като се натъкъмих и нали съм си вечен опортюнист, реших все пак да пусна полутежкото и да се убедя от опит, а не от приказки, че тук мряна няма.
 
Дето казват руснаците: „Доверяй, но проверяй”.
 
Паралелно пуснах и плувката в действие с идеята, ако на някоя от двете тояги клъвне, другата минава в запаса немедлено.
 
Минаха се около 20 минути, през които нямаше никаква признаци, че има някаква риба във вира, когато едва забележимо индикаторчето потрепна на кълване.
 
Викам си някоя лещанка се бори с ручейника на дъното и сигурно се е задавила от лакомия.
 
Минаха се не повече от две минути и страхотен удар огъна полутежката ми въдица.
 
Като казвам страхотен, наистина бе такъв, като на див шаран поне три килограма.
 
Настана суматоха, борба и нещо според мен пъстърва тръгна към кордата на плувката и за малко не се обърка с нея.
 
Ето за това мразя да ловя с повече от една пръчка.
 
Когато все пак успях да извадя рибата, не повярвах на очите си.
 
Беше една от най-големите мрени, които съм хващал и на дължина и най-вече на тегло.
 
Подобна извадих миналата година на река Велека.
 
Веднага прибрах плувката и зачаках с огромна доза надежда следващата дебелана.
 
Нямало мряна в Треклянската река? Айде бе! А това какво е? И то само каква хубавица.
 
За съжаление с изключение на няколко попипвания до 19, 30 ч. нямаше друго кълване, което е озадачаващо.
 
Предполагам, че пъстървата яко похапва по-дребните мренчета и за това в реката плуват само едри бабаджанки, но те явно са рядкост.
 
Та както споменах на свечеряване тъкмо разни рибета, започнаха да подскачат из вира и да демонстрират, че в него има живот, когато индикаторчето заподскача типично мренски и след засечката някаква риба според мен друга мряна, се втурна към срещуположния бряг.
Мряна, мряна, ама друг път.
 
Оказа се царицата на реката, чудесна балканка с приличен размер.
 
Разбира се я върнах веднага в жизнената и среда, защото най-малкото закона я пази за тази река, която е в режим „Хвани пусни”.
 
 
На тръгване от само себе си дописах режима, като включих и мряната в него, защото според мен е престъпление да се вземе толкова рядка риба за тази река.
 
Та тая неделя свободата си изкарах на реката на чудесата.
 
Цял ден попивах красота и зеленина, наслаждавах се на бавно течащата вода, дишах, чист прохладен въздух и отмих от себе си целия си житейски негативизъм надолу по течението.
 
А и успях да се разпиша с чудесни риби, които и в двата случая ме заблудиха, каква риба вадя.
 
Резкият еднократен и пръчко отнасящ удар на мряната характерен за пъстървата и серията от непрекъснати подскоци на индикаторчето по-скоро характерни за мрянката отколкото за петниста красавица.
 
Чудесата нямат край у нас, а има още толкова реки за обикаляне.
 
Еми, блазя ни!
 

https://youtu.be/-G6VM48r_l8
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още информация за риболов около София