Кажи-речи вече близо година се подпалих по едно ново хоби, което чудесно се съчетава с риболова и допълнително ме амбицира всеки свободен час да прекарвам сред природата.
 
Миналата година на един излет по Струма намерих едно бяло прозрачно камъче във водата, толкова красиво оформено и полирано от водната стихия, че нямаше начин да не го взема.
 
След това някак си естествено започнах все по-често да се заглеждам във крайбрежните камъчета по водоемите и с изненада установих, колко разнообразни по цвят, шарка и състав аналогични красоти човек може да открие.
 
И точно като свраките, които като видят нещо лъскаво го прибират и аз без да имам ни най-малка представа за намерения минерал започнах да си ги нося вкъщи.
 
Като гледам колко материал съм събрал на балкона мисля, че ще е достатъчен за едноетажна вила с външен клозет и алпинеум в двора.
 
Между другото оказа се че минералологията е доста трудна наука и жалките ми опити да се науча да разпознавам камъчетата не се увенчават с особен успех.
 
Все пак нещо отвътре ме човърка, когато отида на риба особено на река, да посветя половин час в обикаляне на бреговете й в търсене на красиви камъчета.
 
Това добре, но през март месец се оказа, че поредните такива открити  от мен и пуснати в джоба, да вземат да се изсулят през една дупка в него и да ми паднат в бъбреците.
 
А там като се загнездят няма лесно вадене.
 
То са шепи илачи, километрични разходки, та дори и подскачане трупешката, ега гравитацията да си свърши работата, щото иначе ще играе ножа и шубето си е голямо.
 
Та не ми беше много за риба, макар че се пробвах един, два пъти без успех.
 
То и рибите като те видят нефелен, като чели те отбягват съжалявайки те.
 
Слава Богу как дойде април доктора ми тегли една майна и ми „забрани” да стъпвам повече в кабинета му, защото от камъните в мен нямало следа и да вървя да си ги търся ако искам.
 
Сега вече олекнал от излишната тежест, със зашит джоб за всеки случай, спокойно можех да се отдам на любимото си занимание далеч от жената, градската лудница и всякакви други дразнители.
 
Миналия петък след като синоптиците под клетва обещаха прилично за риболов време, към обед кацнах на едно от Богровските блата, дето миналата година се отчете с едни ранни линове, ега нещата се повторят.
 
Наложи се да поразмахам косата по тръстиката и да оформя единственото възможно място щото беше обраснало и бе на път да се затвори и то.
 
Та сега който колега отиде на него нека пие една бира за мое здраве за благодарност.
 
Риболова започна тегаво с една слънчевка след половин час напразни надежди.
 
После на подобен интервал имах по някое и друго пипане, завършващо със засечка и рядко с убодена мини перка, дето да се чуди човек как си е разчекнала устата да залапа стръвта и куката.
 
Най-накрая току до самия шавар индикаторчетата поеха уверено настрани и след засечката разбрах, че първия зелен лигльо за тази година се е боднал на куката.
 
Рутинно след кратко наддърпване и кепче във водата рибока позира за снимка и влезна за няколко часов престой за доизясняване на обстоятелствата в живарника.
 
До  мръкване имаше достатъчно време за още подобни наказателни акции, та бях уверен, че най-малко ще повторя успеха от 2024 г.
 
Още повече, че от време на време започваше сериозно да превалява, а това е любимото време на лина.
 
Добре че в торбата с рибарските чудеса винаги си нося една сгъваема шапка чадър произведена от китайския дракон, която се оказва безценна за такова време.
 
Диаметъра й е един метър, достатъчно, ако леко се присвиеш седнал и гърбът ти да е сух и краката.
 
Е от далече приличаш на мърдаща манатарка, ама кой ти гледа фешъна.
 
Разбира се следващия разбойник не дойде веднага след първия и се наложи да поракомахам известно време с тоягата залудо или за някоя и друга перчица, но в крайна сметка отново имаше приятна тежест на куката и топене на кепчето във водата.
 
Нещата продължиха в съшия дух и по-натам, като следващия бабаджанец се оказа с доста прилична телесна маса, та ми причини гъдел навсякъде по тялото и ускорен пулс.
 
Последния зеленикав лигльо дойде да си търси приятелчетата някъде на свечеряване, та след него заметнах още три, четири пъти и прибрах сергията.
 
Мисля че имах още няколко посягания от аналогични рибоци, но не можах да ги бодна.
 
Все пак и това е достатъчно за да броя излета за успешен и да отчета първата максимална оценка за годината.
 
Доволен съм от излета, от ферментиралия гроздовия сок, салатката и вечерята вкъщи, а това че жената ме посрещна малко на остро и ръце на Ф на кръста, че съм  закъснял малко повече няма значение.
 
Ще свикне, защото денят се увеличава, а аз винаги затварям гьоловете последен.

https://youtu.be/I_ixQQydyKE