Както е тръгнало, изглежда, че ще трябва да направя нова плейлиста „Риболов по Богров”, щото ходя къде ходя, накрая пак там дода.
 
Ако се съберат клипчетата в канала през годините от тази баластриера, със сигурност може да се сглоби един дълъг сериал с достатъчно количество епизоди, така че турските подобни да изглеждат като кратки минисериалчета в сравнение с него.
 
Освен това всяко клипче представлява временна моментна снимка на дадено място на водоема, която на другата година вече може да е съвсем различна, като обстановка и мястото да се е променило до неузнаваемост.
 
А предпочитанията ми към тази баластриера са също и заради мокрият май и разпутицата около другите свободни баластриери, придружена непременно с наклепване с кал до огледалата, ако реша да ги посетя.
 
Тук все пак е доста по цивилизовано заради макадамовите обиколни пътища около нея.
 
Това е голямо предимство като избор за риболов в такова време стига обаче да ги няма грозните насипи от строителни отпадъци изхвърлени навсякъде по пътя.
 
Особено ако човек реши да мине от там за Кривина.
 
То са сметища и боклуци които дори тенденциозно са изсипвани на подходите за места за риболов, така, че вече няма достъп до тях.
 
И това този път не е държавна политика, а чисто нашенски феномен да хвърляш отпадъци където ти падне, без да те интересува, че съсипваш природата само и само да спестиш по някой мижав лев и да не ги отнесеш на регламентираните сметища.
 
През 2015 г. направих клип за тези боклуци и го има в канала със заглавие „Сливи за смет”, където съм ги заснел, така че сега не искам да ви развалям настроението като ги покажа пак.
 
Който иска нека види онова клипче.
 
Факт е че след известно време от общината реагираха и почистиха мястото тогава.
 
Но нашенския мърляч не може да бъде озъптен и започна да трупа боклуци навсякъде около водоема.
 
Предлагам на общината не да чисти, а да залови само един такъв мърляв цървуланко независимо дали е фирма или частно лице.
 
И да го принуди да изчисти всички натрупани боклуци по целия водоем за своя сметка и със свой труд.
 
Ако е фирма ми се иска да ги видя воглаве с ръководството й заровени в мърсотията как я почистват и си бъркат в джоба за това удоволствие.
 
А че лесно може да се спипа поне един мърляч, мисля че не е проблем.
 
Що се отнася до излета отново се чучнах на ново непосещавано от мен място и в абсолютно неведение за дълбочини, водорасли, дупки и риби и към 13,30 ч. отпочнах делото за което бях дошъл.
 
Тука искам да спомена и да благодаря на един непознат млад колега от съседната просека, който беше заел и двете места.
 
Колегата сам ми предложи да риболовствам тук и извади двете си въдици да не ми пречат.
 
Старта беше колкото внезапен, толкова и учудващ.
 
Не се бяха минали и три презамятания на въдицата и една двойка добри линчета успяха да се набодат на куките.
 
За първи път ми се случва да хвана двойка линове на херабуна, пък и въобще.
 
Дори бих казал, че риболова на лин на теста не е толкова интензивен, като при каракудата и доста по-рядко зелените лигльовци се съблазняват от тестените манджи.
 
Но това не важи, ако късмета ти работи и решиш да не се довериш на класическите принципи, а започнеш да експериментираш с едва ли не немислимото.
 
Имам предвид, че независимо че хванах първите рибоци класически от самото дъно, в следващите няколко часа нямаше пипане.
 
Тогава намалих дълбочината с 30 см. над дъното, нещо което правя в случай на наличие на дънни водорасли, каквито в случая нямаше и веднага регистрирах пипане, а в последствие и още един добър линчок.
 
В  последствие няколко пъти сменях дълбочините отново на дъното и после пак над него и към 18 ч. при поредното намаляване на дълбочината последва засечка на една много прилична каракуда.
 
След като я извадих с кепа и откачих от куката онагледих литературните сравнения „изтече ми между пръстите или изплъзна ми се от ръцете” както и  чисто битовите такива като „ръцете му пречат, има две леви ръце, ръцете му служат само да си чеше задника”, та вместо да я пусна в живарника я изпуснах във водата.
 
В крайна сметка си я броя за отбелязана точка, защото така или иначе щях да я пусна накрая.
 
След това повече не си правих експерименти и си ловях на по-малка дълбочина.
 
И резултата не закъсня, защото боднах още един добър зеленикав лигльо, а накрая затапих с един мистър мини лин.
 
Явно популацията на тази прекрасна риба е стабилна и увеличаваща се.
 
Може би заради прословутата лигава слуз по нея, заради която хищниците я избягват.
 
Изглежда включително и ненаситния бас, заради който май вече няма дребна каракуда в гьола.
 
Много съм доволен от този излет и макар на следящите канала сигурно да им поомръзнат филмчетата от тази баластриера, то мисля си че поне се документира какъв живот има и какво бихме загубили, ако действително е решено да се заравя.
 
Да видим следващия уикенд къде ще ни отведе риболовния компас с Павката, още повече, че пада забраната за водоеми под 500 метра.
 
Както казват руснаците „Поживьом-увидим”.

https://youtu.be/SOxpF03BZWU