Наближи ли рожденият ми ден, ставам леко напрегнат в очакване на подаръците които ще ми поднесе майката природа по случай отмятането на поредния лазарник.
 
Иначе на самата сакрална дата много, много не се радвам, защото от 20 години насам, точно на нея ми се ще да съм в някаква паралелна антивселена където времето тече в обратна посока и да отчитам подмладяване с една година, вместо остаряване, ама нещо не мога да го догода как да се получи това.
 
Забелязал съм обаче, че дните около появяването ми на белия сват, ми се случват едни от най-успешните риболови и това са именно подаръците,  които чакам с нетърпение.
 
На шести юни сърце юнашко не изтрая да си седи вкъщи при положение, че всички синоптици се бяха обединили около слънчева, безветрена и бездъждовна прогноза, в точността на която се кълняха, все едно от тях зависеше.
 
Макар, че общо взето тяхната гаранция е малко „гаранция Франция” и човек винаги трябва да има едно, две, че и три наум за да не бере ядове по разкаляни поляни.
 
Не знам дали този път са прочели правилно спътниковите снимки или просто са хвърлили едно око дали индианците събират дърва за зимата, но взеха та уцелиха и денят беше прекрасен.
 
Та някъде към 13 ч. се позиционирах на едно от двете ми любими места на баластриерата Пет могили и след кратко доускубване на някой и друг стрък тръстика, които нарочно израстват там където най-много ще пречат човек да заметне на желаното място се курдисах целия попотил се от толкова много работа, на столчето под спасителната сянка на чадъра.
 
Ей на това му викам рахатлък.
 
Сега ако можеше и една студена бира да ударя щеше да е супер, но щом съм с колата при мен е закон не да лизвам, ами дори да не помирисвам нещо с повече алкохол от бозата.
 
Пък като тръгне така човек да си угажда на сгодата, току виж накрая пожелае и една мечка да се преборят, та риболова улуте.
 
В интерес на истината от няколко години посещавам така целенасочено тази баластриера и не съм подробно изучил възможните дашни места по нея.
 
А както гледам май и няма да имам възможност да я проуча цялата, защото усърдно се зарива.
 
Бях си намерил две чудесни места на насрещната страна дето е в близост с река Искър и даже има клипчета от тях, но вече са само спомен и твърда земя.
 
Въпреки нерадостната съдба която я очаква ще я посещавам до края защото държи изключително добри екземпляри от всички видове рибоци плуващи в нея и доставя максимално удоволствие.
 
И наистина и този път очакванията ми се потвърдиха с няколко прекрасни рибоци и няколко откачвания на подобни такива.
 
Нещата стартираха относително тегаво и след едночасов застой през който имаше някакви слаби попивания в крайна сметка извадих едно линче дето от малко е тръгнало  да посяга на чужда собственост.
 
Дори сакън да не изпусна сефтето включих в играта кепчето, за риба която можех да извадя само с поглед, но нейсе.
 
След като му издърпах ушите го пратих да се оплаче на баща си, ега дойде да се разправяме.
 
И вярно и това се случи но по-късно.
 
Междувременно след 30-тина минути успях да закача една тлъста бабаджанка, която изпитваше отвращение към предложените й теста, но щом видя троха на куката лакомията й надделя над разума и в крайна сметка заплува в ограниченото пространство на живарника.
 
Привечер явно дошъл си от работа,  бащата на малкия зелен лигльо дето го пуснах, реши да ми отмъкне не само стръвта, ами направо цялата въдица.
 
Явно кражбата на чуждо в това семейство е начин на живот и няма какво да се сърдя на малкия, при положение, че взима такъв пример от баща си.
 
С доста зор успях да си запазя собствеността и да го пратя да прави компания  на задържаната каракуда в живарника, та чак по едно време когато тръгна към тръстиките се уплаших че няма да се видим очи в очи.
 
След това имаше макар и редки, но достатъчно пипания които завършваха я с ялова засечка, я със скъсана кука или не добре забила се такава.
 
Все пак накрая затапих отново на троха с един бигбабаджан казано на модерен старобългарски, който ми образува тръпки навсякъде докато го вадех.
 
Към 21 часа затворих сергията, освободих криминалния контингент и понахапан от летящия хирономус се транспортирах дамой с идеята на 9-ти да направя още едно идване тук.
………………………………
 
В изборният ден се наложи два пъти да пусна гласът си, като първият път бе по жена ми, която тридесет минути изпълняваше някакви неразбираеми за мен ритуали с червила и гримове, все едно щяхме да ходим на прием в Бъкингамския дворец, а не да изразим свободната си воля.
 
Затова се наложи да упражня пряката демокрация почти звучаща като твърда диктатура, да ускори цапотенето с мазилата, защото мъжът и бърза за риба.
 
Но се оказа, че загубеното време вкъщи е нищо пред това с което се сблъскахме пред секцията.
 
Не знам колко ниска е била активността на другите места, но пред нашата секция заварихме опашка, като от времето на соца за банани.
 
На туй отгоре и вътре се мотаха яко, защото търсеха гласуващия в два списъка, та отиваха 5 и повече минути докато човек успее да свърши това общополезно и Богоугодно дело.
 
В крайна сметка към 13 часа успях да скъсам синджира и да потегля с мръсна газ към набелязаната дестинация.
 
Както и предполагах мястото ми бе заето и не ми оставаше нищо друго освен да заметна на резервното такова, което бе свободно.
 
Искаше ми се обаче с научна цел дето се вика да се пробвам изцяло на троха този ден на старото място и да се убедя, че точно тя е любимото меню на тукашната бабаджанска сган.
 
А за живеещите на дъното линове щях да пусна в обръщение една китайска манджа от зор заман.
 
Господ като чели откликна на желанията ми и след 10-тина минути, колегата взе да сбира такъмите си и да се готви за напускане на полесражението, в случая по-скоро водосражението.
 
Така някъде към 14, 30 ч. най-накрая натъкъмил се до сгода и рахатлък, заметнах херабуната на троха и потривайки доволно ръце се приготвих за екшън.
 
Още на първото замятане нещо вкара плувката под водата, но успя да избегне възмездието.
 
При следващото замятане и с повишено внимание от моя страна, проведох наказателна специална операция и един линчок бе успешно убоден от куката.
 
Това за мен бе изненада, защото опита от миналия път казваше нещо съвсем различно.
 
Линовете търсеха тестените примамки по  дъното, а на десетина см. по-високо, каракудата избягваше китайските манджи и натискаше активно нашенската троха.
 
След като след известен мъртъв период боднах една доста прилична бабалюга на тесто от самото дъно, ми просветна, че днес ефективната рецепта ще е китайско невтасало хлебче, а нашенската троха едва ли ще е така резултатна като предишния път.
 
 
Все пак за да съм 100% сигурен продължих да настоявам безрезултатно още известно време на трохата, преди да я зарежа окончателно.
 
Днес рибоците предпочитаха азиатската манджа безусловно и само душеха и опитваха без да хапят сериозно хлебните трохи.
 
Периода до 18 -18,30 ч. премина в такива експерименти и слаби подръпвания без нещо по-сериозно.
 
През това време се наложи да правя два пъти планов ремонт на линията заради оплитане в шавара, както и да сваля панталоните и останал по бельо да нагазя във водата заради едно паднало напреки стъбло тръстика, което пречеше на точното ми замятане.
 
Трябва да споделя, че този фамозен екшън нарочно не го записах, защото е твърде вероятно да загубя младата аудитория, която гледайки как един стар хипопотам по долни гащи се е натопил във водата почти до онази полови белези характерни за мъжете  се мъчи да оскубе тръстиката, най-вероятно би сънувала среднощни кошмари придружени с обилно изпотяване.
 
А другата причина е че за някоя наборка подобна гледка би събудила позабравени еротични фантазии и като стой та гледай улетя коня в реката.
 
Както вече казах след 18 ч. рибата лека полека взе да се активизира и скоро един зелен лигльо се озова след драматична борба в кепа.
 
После ме настигна къръка и два пъти последователно убодени едри рибоци си заминаваха с пирсинг кука на горната джука, без да посмеят да се видим тет а тет.
 
След това извадена до брега риба се откачи в краката ми и ме принуди да извърша вербално словоблудство, което слава богу все още не е забранено от закона, макар и да не е препоръчително.
 
Все пак малко преди да финиширам за деня отново боднах един бигбабаджан и този път доведох нещата до успешен завършек.
 
За съжаление не така стана със затапващото кълване, където убодена едра каракуда направи салто мортале във водата и откачи куката от себе си, тъй като и без това куките ми са без контри.
 
В крайна сметка отново по късни доби сбрах такъмите набързо заради тия пусти комарки, дето са се имунизирали против репелентите с които се пръскам и хапят даже през чорапите и с крайсерска скорост се изсулих от гьола.
 
Доволен съм от тези два излета, не толкова като интензитет, колкото от качествените трудни риби които успях да хвана.
 
Юни не ме подведе и тази година и отново си направих най-добрите подаръци за рожденият ми ден.
 
Така че наслука на всички колеги, най-доброто за сезона те първа започва!

https://youtu.be/iakTsOSiw6M