Едва дочаках да настъпи Баба Марта и веднага подгоних Дракулеско към язовир Огняново.
 
Имах доста сериозни основания за това, защото първо времето се запролети още от Малък Сечко и рибите нямаше как да не го усетят и да се поразмърдат.
 
Да не говорим за това, че аз с дами в напреднала възраст се разбирам добре и колкото и да съм нервозно старче с тях си имаме обща приказка, пък и никакви греховни мисли не ми минават през главата.
 
Така че силно се надявам Баба Марта да е благоразположена към мен и зимното нямане най-накрая да е приключило.
 
Освен това покрай клипчетата успях да изградя такава агентурна мрежа от съмишленици, че ЦРУ, КГБ, Всичките МИ-та до 6 и МОСАД, ряпа да ядът и могат само да ми завиждат и да си водят записки.
 
При нас всеки е агент на всеки и когато има някаква полезна информация се съобщава.
 
Трябва да отбележа също, че всичко е на приятелска основа, а не се крепи на финансов интерес или шантаж.
 
Точно за това два дена преди да побегна към язовира, агент 007 Цецо от Белопопци ми прати няколко снимки с уловени каракудета от Огняново.
 
Така че се почувствах длъжен да му потвърдя информацията от поне още един независим източник, а какъв по-достоверен от мен самия.
 
Или както се казва оттатък Черно море – „Доверяй, но проверяй”.
 
Разгеле тоя път застъпих втората смяна малко по-рано от обичайното, някъде около 11,30 ч.
 
И точно това се оказа разковничето за излета, защото успях да хвана последната свободна капия.
 
Ако бях закъснял с половин час щеше да се окажеше, че съм бил път за тоя що духа.
 
 Те общо взето са 4, 5 места и щом в делничен ден бяха почти заети мога да си представя какво е в почивните дни.
 
В крайна сметка се чучнах на стената на много добро и удобно местенце и след едно доста продължително натакъмване включващо монтаж на гениалните ми технически приспособления за закрепване на стойката за въдицата за самото ми столче, тъй като в бетонните плочи няма как да се забие и 10-тина минутно скубане на тръстиките пред мен с различните коси които винаги са ми под ръка, най-накрая заметнах петицата с индикаторчетата и приседнах удовлетворен на столчето.
 
Заливчето между стената и асфалтовия път влизащ във водата, в което в момента се е посъбрала каракудата, се оказа много плитко, около 40 см. максимум и то на места, така че колкото и да ми се искаше да похерабундтвам, нямаше как и индикаторчетата бяха единствената възможност за риболов.
 
Не се мина много време и първото каракуде дето посегна върху моята частна собственост мърдаща на куката, плати за постъпката си с арест в живарника.
 
Скоро го последва и друг нахалник от същия вид и нещата взеха да се развиват по план.
 
Вярно каракудките бяха дребни и едва ли лятно време ще си заслужават да се прави клипче за тях, но сега, като първи и то още зимен риболов на този вид риба си бе добро начало.
 
Още повече, че си кълвяха през цялото време.
 
Разбира се кълванетата не следваха едно след друго и дори имаше периоди на застой, но все пак интензивността си бе доволна за това време на годината.
 
Колегата до мен ми спомена, че предния ден са излезнали по някоя и друга килограмови бабаджанки, но днес нещо ги нямало.
 
За сметка на това мен по едно време ме нападнаха дребни кленчета та се чудех как да се отърва от тях.
 
Освен риболова имах още едно необикновено преживяване, защото мина проверка от ИАРА.
 
Когато човек е редовен дори се радва на такива проверки, защото усеща някаква грижа на държавата за опазване на рибното ни богатство.
 
Човека беше много любезен и след като провери билета ми и какво има в живарника си тръгна по задачите.
 
Ех, ако имаше на всеки водоем по един иараджия, щеше да е супер и навсякъде да гъмжи от риба, но за съжаление няма как да стане.
 
Времето този ден беше облачно, хладно и ветровито.
 
Заливчето обаче оставаше леко на завет и образувалите се вълни не бяха от съществено значение.
 
Най ме притесняваше да не рукне някой дъжд изведнъж, че докато прибера и се придвижа до колата щях яко да се намокря.
 
А хич не е приятно да шофираш с джавкащи ботуши и подмокрен панталон като изпуснало се в памперса бебе.
 
Но Баба Марта удържа положението и чак когато товарех багажа в колата започна леко да ръми.
 
В крайна сметка агентурната информация се потвърди и смело мога да заявя, че на Огняново каракудката се е размърдала.
 
А дали се е размърдала и на другите запланувани местенца ще разбера съвсем скоро.

https://youtu.be/-dIzWi08sv4