Датата е 16 март 2024-то лето Господне.
 
Час на пристигане 10,00 ч. сабахлем.
 
GPS локация – моето си местенце на Белопопското язовирче.
 
А странния факт, че съм станал едва ли не по първи петли за да се преборя с конкуренцията и овладея пръв заплютото местенце, се дължи на грозната истина, че миналата събота, когато посетих язовирчето с един приятел, заварихме на него двама колеги класирали се с фотофиниш малко преди нас.
 
Ей така като стане най се нерва, щото  когато човек види заето своето си местенце има чувството, че някакъв мародер е влезнал с взлом в дома му и го е отарашва пред очите му.
 
Така де, ти си знаеш всички атджъклами по него, дълбочина, закачки, дистанция, а да не говорим за вложените  безплатни физически усилия да го докараш на сгода, като заравяне на площадка за столчето, премахване на пречещи клонаци, скубане с косата тръстиките на шавара и да го завариш заето си е направо обидно и стресиращо.
 
Най-вероятно и това бе причината него ден да изпитахме разочарованието на слабия риболов и завистта към колегите заели местенцето ми, които скубеха каракудките регулярно.
 
В крайна сметка за себе си съм открил един от основните постулати на риболова а именно, че:
Привързаността на рибаря към неговото си местенце е обратно пропорционална на гледната точка за женска красота на семейния мъж, за когото чуждата жена винаги е най-хубава.
 
Така че тази събота за да няма пак неприятни изненади направих и непосилното със ставане в 7,30 ч. сутринта и последващо шофиране с максимално допустимата скорост, която на пътните знаци е една, но според километража на колата ми съвсем друга.
 
В крайна сметка постигнах стратегическа победа и този ден мястото щеше да е изцяло под мой контрол до мръкване.
 
Времето беше чудесно и предполагаше един успешен и отморяващ излет.
 
Водата спокойна и само от време на време лек вятър причиняваше безобидни вълнички.
 
Слънцето си играе на криеница и ту пекне и засвети в очите отразявайки се от водата, ту се скрие зад някой облак и човек може да фокусира идеално индикаторчетата.
 
 Иначе уж 10 – 11 градуса, а на мене ми топло, та чак съм се разхвърлял по риза.
 
Оставаше само плана със захранването да сработи и каракудките да се разкълват.
 
Нещата обаче не се случиха по разписание и до 16 ч. уловените рибки бяха на час по лъжичка.
 
Имах чувството, че са го ударили на Великденски пост и молитва, щото само прехвърлях и рядко нещо пипаше.
 
Дори от отчаяние по едно време включих в играта и петицата на херабуна с тестени примамки, ега им предизвикам апетита, но резултата бе същия и в последствие се отказах от услугите й.
 
Някъде по икиндия обаче нещата влезнаха в регулация и тенденцията видимо взе възходящ тренд като кълванетата зачестиха.
 
Като между 16 и 17,30 ч. активността им бе в пика си, а екшъна пълен.
 
След това кривата на пипанията започна рязко да спада и към 18,30 ч. нещата приключиха и логичният избор бе събиране на панаира и попътен вятър към вкъщи.
 
За това накарах арестантите в живарника да изпеят на глас „Всички рибки плуват, само пържените не.” и под клетва, че следващия път ще доведат родителите си ги освободих.
 
В крайна сметка съм много доволен от риболова, защото макар и дребни каракудетата по едно време така се разкълваха, че почти всяко хвърляне завършваше с пипане и засечка, а е едва средата на месец март.
 
Дето се вика за сега доволно, пък по-натам дай Боже повече!

https://youtu.be/AOyhG9CXWGY