Най-накрая забраната свърши и пред нас с Павката с пълна сила стоеше основния философски въпрос за всеки себеуважаващ се риболовец в този момент, къде аджеба  да открием сезона.
 
И тъй като мене все ме сърби да пробваме нови места, ега намерим обетования гьол, дето тропнеш три пъти с крак като Луи дьо Финес и вадиш яко парче, решихме да се пробваме на Пожарево.
 
Това язовирче го знам отдавна, но не го бях посещавал, защото беше със статут на платено и имах информация, че било източено, а рибата огребана от стария собственик, та се чакало новия да го зарибява.
 
Само че един добросъвестен колега от канала ме информира, че е свободно и давало каракуда и шаран.
 
На нас толкова ни трябва, за да ни се подпали фитила и на 16 юни някъде около обяд с Павката бяхме вече го налазили, напълно в неведение за дашни места и навиците на рибоците.
 
Първото ни впечатление от язовирчето бе малко страниращо, защото имаше само двама колеги на него, а това е сигурен признак, че или няма риба или е страшно тегаво.
 
За липсата на сянка и евентуалните рачешки банди бях се подготвил предварително, защото колегата дето ми спомена за язовира ме беше предупредил навреме.
 
Затова бях взел необходимите мерки, включващи бойния чадър и кило картофи.
 
Павката както вече съм споменавал е летен морж и може да деяни на слънце като гущер на припек, но аз останали без сянка усещам как олеквам и почвам да се изпарявам лека, полека.
 
За нарязаните картофи, които отблъсквали раците някой ме бе светнал по въпроса, пък и в нета прочетох , че такава тактика работи.
 
В крайна сметка с не особена вяра в надеждността на това средство, засадихме един килограм във водата нарязани кой, как дойде, ега изгоним тая щипчеста напаст колкото се може по далече от куките.
 
Изглежда имаше ефект, защото за целия риболов имах едно, две рачешки кълванета, а Павката  извади един единствен такъв разбойник.
 
За да съм категоричен обаче в ефективността на метода, трябва да го изпробвам на водоеми за които със сигурност знам, че раците  са бич Божи за рибаря.
 
След безкрайното ми натакъмване, най-накрая включих на пета и заметнах любимата ми херабуна с разнообразни тестени вкусотии на куките за които рибоците обикновено се редят на опашка.
 
Павката сколасал както винаги да ме изпревари от 20-тина минути беше влезнал в някаква жестока разправия с едни маломерки, които смятаха, че белите червеи на куката му им принадлежат по право и едва дочакваха индикаторчетата му да цопнат във водата та да се нахвърлят и за ги задърпат във всички посоки.
 
Той непрекъснато се дуелираше с тоягата в опит да убоде някой от нагледците, но обикновено резултата бе ялова засечка.
 
Така на 5- 6 опита успяваше да засече и извади някой младенец, който сам бе учуден, че е успял да си разчекне толкова устата, че да захапе такава голяма кука.
 
При мен нещата бяха още по-зле, защото моите куки са по-големи от тези на Павката и дребосъка трябва да си сцепи джуките за да ги лапне.
 
Пък и тестата са си сериозни топчета и за това имах някакви непрекъснати леки попипвания, но нищо за отбелязване.
 
И двамата доста дълго упорствахме със стратегиите си за риболов, надявайки се най-накрая да се включат и тия дето са родили дребния башибозук.
 
Някъде по икиндия на мене ми омръзна това безмислено очакване плувката да индикира интерес на по-сериозна риба и реших да сменя тактиката.
 
Минах и аз на индикаторчета, само че на консервирана царевица.
 
Този похват ми е носил успех на места с аналогични нахални дребосъци и разчитах, че и тук ще свърши работа.
 
И вярно, след няколко минутно чакане в което дребосъка осъзна че тази стръв не е за него, а е предназначена за по-големите батковци, най-накрая последва мощно потапяне и първата риба с по-сериозни размери огъна тоягата.
 
Наложи се пътьом да включа камерата, защото я бях спрял да пестя батерии и може би това разсейване доведе до откачане на сефтето.
 
След това вече напипали вярната стръв нещата влезнаха в ритъм и отсели веднъж дребосъка започнаха да излизат макар и по-рядко по-сериозни рибета.
 
В интерес на истината големината им не бе за вадене с кепче, но пък заради емоцията която доставя ваденето с този уред предизвикващ асоциация за голяма риба на куката, го включих в играта.
 
Половин час преди да приключа с излета, Павката си би камшика защото имаше важен разговор по компютъра и бързаше, а аз останах да довърша нещата и да заключа язовира.
 
Освобождаването на улова обаче ме затрудни непредвидено, защото пред мен брега бе доста разкалян, а и самия живарник при хвърлянето му нещо се засука, та вместо във водата една част от рибетата паднаха насами брега.
 
Та в крайна сметка както и да се мъчех да ги добутам във водата, без да се окалям не се мина, но операцията завърши успешно.
 
Дали съм доволен от излета не мога да преценя еднозначно.
 
От една страна интензитета бе доволно голям, но от друга не клъвна нищо над 350 гр.
 
За наличието на шаран ни потвърди единия от двамата колеги които заварихме, но по неговите думи любимите му места били точно насреща ни, където дълбочината била по-голяма.
 
Според мен ако нищо не се измени до една, две години, този дребосък ще порасне и може да се очакват доста по-качествени риби на куките.
 
Така че засега ще оставя под въпрос последващо посещение, но като нищо есента на по-хладно време, току виж съм цъфнал пак по бреговете му.

https://youtu.be/TDt9zp68Iuk