2015 г. бе значително по-дашна за нас от предходната.


Още февруари месец бях изненадан приятно от шефа на силовите групировки сред кленовете в р. Блато и си спретнахме забележителен екшън, в който накрая победи справедливостта и сега стотици малки и невинни рибета дишат по-спокойно там.


Предполагам, че вече мястото му е заето от някои друг бабаджанец, защото вирът е съблазнително дълбок и многорибен и нада ли ще остане без кленски стопанин.


Капризният женски месец непонятно за мен, се отнесе твърде благосклонно към риболовните ми страсти и ме дари с невероятно шоу с едри бабушки на малкото гьолче на Враждебна.


Бабушляците като че ли бяха избягали от някой дебелариум, защото лапаха червейте като топъл хляб и гонеха 250-300 гр. на тегло.


Този риболов бе може би най-запомнящият се през 2015г., така че спокойно мога да го нарека „Мечтата на плувкаря”.


По-късното затваряне на сезона през април и уловеният от мен клен разбойник през февруари, доведоха кротушките във любимият ми вир на р. Блато до ритуална масова саможертва в знак на благодарност.


Силно се надах че покрай тях може да клъвне и златната рибка, но явно се бе усетила, че след такъв риболов няма какво повече да се желае освен да я пробвам на вкус та се бе заровила в тинята, чак до гръбната перка.


Май ми напомни детските ми години и първите риболовни успехи с излета на волуешкия язовир.


По него каракудата и е константа и нищо не е способно да я изтреби.
Нито мърсотията от пилещарниците по р. Църна бара вливаща се в язовира, нито неуморните колеги, заемащи местата още по тъмни доби.


Все пак брал ядове от консумацията й в миналото не посмях да проверя дали вкуса й се е подобрил, а я оставих да се разможава на воля.


Денят на светите братя Кирил и Методи се отчете с празнична манифестация на едри бабушки и червеноперки на баластриерата в Кривина.


Рибите се бяха строили в редица и чинно изчакваха хлебната троха да дойде до тях, за да ме поздравят за празника.


Въобще много културен и класически риболов се получи.


В средата на годината започнах нова страница в отношенията си с кътинския гьол, който по спомени от детството си свързвах с марсиански пейзаж от червеникави възвишения и липса на каквато и да е растителност.


Явно тези ми спомени са моделирани във някоя лаборатория на извънземен кораб, защото истината се оказа съвсем друга, а приличният риболов който направих ме убеди напълно, че това местенце ще бъде посещавано и друг път от мене.


В края на юни един приятел от Петръч, ми показа мястото на Сливнишката река, където дядо Господ е научил Адам да лови риба.


Такова вълшебно място под носа на подивялата София не е истина, че съществува.


И за да бъде излета съвършен получих свише награда от две черни мренки – риба за която не си представях, че плува със софийско жителство.


В най-готиния летен месец, когато обикновено хора и риби почиват, открих супер язовирчето в село Радуловци.


Експедицията ми там бе толкова успешна, че ако продължавах да го посещавам спокойно можех да отворя рибарски магазин с прясна риба.


Действително това язовирче оправдава името си – Воден свят и догодина ще го посещавам неведнъж.


Ако по миналата година, по моя си календар бе годината на лина, то тази е определено годината на черната мряна.


А мряната на река Искър между Герман и Горубляне е върха на рибарското щастие, като големина, гъстота и борбеност.


Мряната по тези места е собственост на колегата Сашо, който само дето не спи на реката и всеки свободен час прекарва по нея.


Та той ме разведи из своите владения и направихме един супер риболовен излет.


В края на август посетихме с Павката емблематичното някога Алдомировско блато, на което преди много години съм стигал до риболовно съвършенство.


Колкото и да пресъхва, замръзва или да го източват това рибохранилище е способно винаги да те изненада приятно, както в случая с първия, а оказал се впоследствие и последен шаран за годината.


Закъснялата почивка през септември прекарах по стратегическото от гледна точка на риболова Приморско, което е в центъра на триречието, реките Дяволска, Караагач и Ропотамо.


Макар, че от десетилетия почивам именно там за първи път посетих Ропотамо в разрешеният й наскоро участък.


Толкова, емоции и природни красоти сигурно има само в рая.
А вездесъщата тази година белица, не остави и за миг плувката ми да скучае.


Вълшебно място където се чувстваш като във фентъзи на Толкин.




Има някой съвсем незначителни на пръв поглед рекички, които крият в плитките си вирове толкова риба и то с прилични размери, че те карат да ги сънуваш после.


Именно такава мренска рекичка открих в края на септември в лицето на Беличката река.


Точно такива местенца, ме карат да се чувствам като някой от великите географски откриватели завърнали се с приказни дарове от непознати земи.




Дай Боже през 2016 г. да открия и завладея още такива чудни рекички и гьолчета, който са малко познати и силно подценявани от нашего брата риболовеца.
Вече имам идея за няколко такива местенца около София, а съм сигурен, че има и още много други такива.

https://www.youtube.com/watch?v=aJjXLRAex-U