Изминалата 2017 се оказа една проклета година, която се държа точно като капрзна съпруга с нещастен брак.


Януарското ни запозаство започна твърде обнадеждаващо и дащно с класически екшън по р. Блато, когато хубави кленове ме отреперваха и дори ме приудиха да тичам след въдицата ускоряваща като изтреляно торпедо във водата.


Това, че и с двата крака потънах до коленете в студената вода и три пъти се пързалях по корем по дигата само ме накара да се влюбя в нея, вместо да се усетя, че ми се подиграва.


Влюбването беше взаимно, защото в края на месеца отново ме приласка с чудесен риболов в арктически условия по Лесновската река.


Отоново имаше максимален адреалин и огъната тояга и то неведъж.


Беше си точно като меден месец на влюбени младоженци.


Януари свърши и аз доволен от представянето си очаквах все по-запомнящи се излети, сигурен във взаимните ни чувства.


Оказа се обаче че 2017 се е понаситила от непрекъснатото ми ухажване по водоемите и в следващите четири месеца ми отказва пълноценни риболовни емоции, точно като жена оплакваща се от главоболие и неразположение.


Кавито и опити да предприемах за да разпаля страстите (нови водоеми, специани захранки или далечни дестинации), резултата беше класическо отекчение от напъните ми.


В крайна сметка дали заради напиращите пролетно време животворни хормони връзката ни като чели потръгна през май и началото на юни.


Онтово имаше нежности и ласки по Богровските гьолове, където ми подари първите хубави каракуди и линчета.


Апогеят на връзката ни обаче дойде с риболовите на Безден и Световрачане.


Явно се бях представил на ниво защото ми подари прекрасни едри линове и килограмови каракуди по тези водоеми, които ще си ги запазя сред спомените отбелязани като приоритети в главата ми.


После отново последва период на капризи и неразбиране от нейна страна.


С едно августовско изключение, когато отново се сближихме по бреговете на река Джерман.


Все пак за да не си въобразявам много, че нещата съвсем ще оправят помежду ни, подло подкокороса рак разбойик да прокъса живарика и половината риба се върна в местообитанията си.


Това и вечното маловодие преля чашата на търпението ми и нещата стигнаха до взаимно непонасяне и абсолятно несходство в характерите.


С нетърпение чакам на 31 декември да официализираме развод си, още повече че задаващата се 2018 година ми намига от сега закачливо и обнадеждаващо.


Ама като се има предвид, че все пак е от женски род и какво направи 2017, човек винаги трябва да е с едно на ум.

https://www.youtube.com/watch?v=OFriqJ3Mwvs