Макар, че през голяма част от годината го бях закаръчил яко, все пак имаше някои излети, които си бяха на топ ниво или близко до него.
 
Скоро гледах по една телевизия, как някакъв израелски звездоброец обясняваше, че 2021 година е първата от някаква нова епоха, защото планетите се подредили не знам си как.
 
Марс пък влизал в дома на Венера, което си е нещо в реда на нещата според мен, защото тя си е с гореща кръв, образно казано, а и най-вероятно е лепнала някоя венерическа болест на палавника Меркурий.
 
Та тогава ми просветна защо аз тая година смених изцяло начина си на риболов и се поазиатчих тотално.
 
Явно планетите са виновни и вечната мъжка тръпка за нещо ново и по възможност чуждо.
 
Така че, от чисто любопитство и келешлък посегнах към Херабуната и сега няма отърване.
 
Направо си е дежавю, като с цигарите в тийнейджърската ми възраст.
 
Дето се вика „умирачка има, отърване не”!
 
През февруари и март минах изцяло на он-лайн обучение за този риболовен метод, като за целта изгледах маса руски, китайски, японски и корейски клипчета и дори до някъде свикнах да разбирам „философско-мистичният” гугълски превод на един куп азиатски статии за този начин на риболов.
 
Например превода „Можете да хванете много котки в чувал със седемзвезден космически боб”, определено трябва да се тълкува като, „Можете да хванете много риба, ако ползвате линия със седем индикаторчета”.
 
Или пък, „Зимно време рибата има малки уста, затова гнездата на иглите са малки и лежат на дъното”, демек „Зимно време рибата е слабоактивна, затова топчетата тесто на куките трябва да са по-малки и близо до дъното”.
 
Въобще, както знаем азиатците си падат много по символиката та чак дори азбуките си не ги пишат, ами ти рисуват, с цел само и само да затруднят максимално нормалния европейски гай-джин, ама на мен и Гуглето тия номера не ни минават.
 
В крайна сметка, след като теоретически се бях подковал до докторска степен и след един куп сухи тренировки в домашното ми доджо, в които упражнявах най-вече монтаж на линии за Херабуна и балансиране на плувки, април месец реших да защитя направо черен колан, като направя един  фул контакт с рибоците на язовир Волуяк или още Мрамор.
 
В интерес на истината не бях никак убеден, че въобще ще хвана нещо, защото както добре се знае „Ако нещата ставаха с гледане, кучето щеше месар да е”.
 
За моя радост и изненада риболова се получи направо образцов, та чак на тръгване двама китайски колеги ме поздравиха.
 
Направо се почувствах, като първия български риболовен самурай, владеещ Херабуната до съвършенство.
 
Оказа се обаче, че представата ми за собственото ми величие е твърде прибързана и доста надценена, защото през няколкото следващи риболова не херабунствах, а по-скоро хераблудствах, но както и да е.
 
Дойде забраната и не стигаше, че се налагаше да откривам топлата вода, ами и разрешените водоеми силно стесниха възможните направения, на които да изпробвам новите си умения.
 
Язовир Мърчаево бе една от възможните позволени дестинации, а затоплянето на времето подсказваше, че каракудата, ако още не бе почнала с дейността по възпроизводството си, то съвсем скоро и това щеше да се случи.
 
Така че вероятността да я спипам по бели гащи и да и се отхерабунствам на воля бе повече от реална и аз предчувствайки успеха натиснах педала на газта на Фронтерката.
 
Но както се казва „Много хубаво, не е на хубаво”!
 
Точно пред първия тунел на магистралата в посока Перник, изведнъж и последният жив кон от стотината в колата, се спъна, ритна веднъж, дваж с копита, изхърка и предаде Богу дух.
 
После, хайде пътна помощ, хайде излишни нерви, хайде изгубено време за риболов.
 
Все пак на инат направих един, три часов излет и оставих развръзката за другия ден.
 
А той се оказа от възможно най-успешните през тая година, та отново завързах здраво с черния си колан гащите на херабунското си кимоно, щото все се бяха изули и силно се колебаех, дали да не облека познатата си риболовна униформа и да се върна в правата вяра, зарязвайки азиатските техники на произвола на съдбата.
 
Това, че него ден бях гвоздея на програмата хващайки най-много от всички колеги, от иначе все още трудните риби, окончателно ме отказа от тези грешни мисли и определи безпрекословно начина ми на риболов до края на годината.
 
През следващите месеци имах, както по-слаби излети, така и някои на които съвсем малко не достигна за ги включа в графата „супер”.
 
 
 
Надявам се да е живот и здраве догодина тези риболовни територии да отстранят малките ми забележки и да се отчетат с превъзходни излети.
 
В края на септември настъпи момента на дългоочакваната почивка в Приморско и макар твърде закъснялата ми поява по тамошните водоеми имах забележителен излет на река Караагач, който няма как да не бъде включен в настоящия клип.
 
Този път обаче за обзелото ме вълнение и максимален адреналин основен принос имаше не Херабуната, а традиционният китайски метод на риболов с индикаторчета.
 
Само, като си помисля, че ако не бях закъсал с автомобила съвсем близо до реката и ако ги нямаше там двамата ямболски колеги сигурно щеше да се наложи да прекарам нощта сред дивата природа.
 
А и информацията от тях за почти безнадежден изглед за успех, силно намали надеждата ми за нещо вълнуващо.
 
И когато точно в такива подтискащи моменти, ти се случи великолепен риболов, разбираш защо от тая „проклета” краста няма отърване.
 
Да ти клъвнат два шарана в такъв момент, когато хора седели няколко дни и нощи на реката си тръгват разочаровани и ти ей така от немай-къде си заметнал, без да се надяваш много, много на успех, си е тръпка отвсякъде.
 
А пък емоцията да извадиш такъв хубав екземпляр на директна телещека, която се е огънала на макс без каквито и да е човешки хитрини и пособия, направо си е съпоставима с изкачването на  Джомолунгма без кислородна маска.
 
Така че кой каквото ще да казва, когато всичко зависи от късмета и майсторлъка, кефа е най-голям.
 
С Приморско и Караагач обаче всичко хубаво за 2021 в риболова за мен приключи и следващите месеци в който очаквах обезумели от глад риби се оказаха доста постни, та чак не ми се говори.
 
Някак си до тук успявах да финтирам Ковид 19, но изненадващо без да усетя, че пък и изотзад ме ковна Карък 21, та сега съм с доста странични ефекти и съсипана психика.
 
Или с две думи по аналогия на заглавието на един филм от младостта ми, излетите бяха „За няколко риби повече” и не си заслужаваха труда по заснемането им.
 
Накрая искам да споделя на колегите от моята риболовна кръвна група, които очакваха клипчета от любимите ни малки, диви, красиви и слабоизвестни рекички, да потърсят във Фейсбук страницата ми „Риболовни маршрути”, последното тамошно клипче „Ри оловни каръци 2021”.
 
В него ще намерят визуална информация за две иначе много перспективни, неизследвани до този момент от мен реки, които по различни причини се оказаха в черния ми списък за тази година, но иначе определено си заслужават вниманието.
 
А на финала на тая 2021 г. ще кажа, че силно се надявам новата епоха на израелския звездоброец, да започне да включва от догодина масово кълване на едри риби по всички наши водоеми, защото, ако това не е така, да си взима торбата с хороскопите и да върви на ………….
 
Абе сещате се!
 
Наслука на всички колеги през Новата 2022 г и наздраве!

https://youtu.be/GSl1_75ry08