Трудно се прави обобщаващ клип за най-добрите излети през изминаващата година, защото всичко за тези риболови вече веднъж е казано в конкретните видеа и почти нищо  ново няма какво да се добави.
 
Все пак спазвайки традицията наложена от години, ще направя една равносметка за изтичащата 2025 година.
 
Според мен нито по-лоша от предишната, но и в никакъв случай по-добра от нея.
 
И ако не беше последната в която си купува човек стръвта с левчета, въобще нямаше да съжалявам за нея.
 
Както много пъти ми се е случвало първите запомнящи се излети започват в ранна пролет и както обикновено във водите на Богровската баластриера.
 
Този път максимално удоволствие ми донесе излета на Богровското блато, което е част от тази баластриера.
 
Винаги е особено приятно когато се разкълве зеления лигльо, камо ли когато тамян е започнал периода на активизиране на рибоците и на теб ти е писнало от постните зимни излети.
…………
 
Следващата максимална оценка заслужи отново през месец април, китното язориче на село Белопопци, което е някак си незаслужено подминавано от много колеги.
 
Огромното количество дребна каракуда, която населява водоема е приятна занимавка, когато се събуди от зимния си сън изгладняла и пощръкляла за лапачка.
 
Понякога излизат и бабаджанки и дори шарани, които в този период може да се очаква, че ще клъвнат не само на тежко, но и на плувка в близост до брега.
 
Изглежда също, че усилията на някои колеги да завъдят раирани разбойници в язовира, мъкнейки ги от Огняново, дават известен резултат, защото в късната есен бях свидетел на уловът на един 700 гр. костур от един колега до мен, който го търсеше целенасочено на рибе.
 
………….
 
Почти винаги дните около рожденият ми ден през месец юни са свързани с приятни излети и добри риболови и не случайно, както вече съм споменавал ги наричам кълванници.
 
Разбира се не защото аз съм имал наглостта да се появя на бял свят в този времеви момент, а защото точно тогава е времето на любовния им период и хвърлянето на хайвера, а това изисква яко плюскане след това за възстановяване на силите и теглото.
 
Така че, излета ни с Павката на язовирчето в Голямо село през юни, може да се каже, че беше предварително добре планирана и не търпяща провал операция.
 
Това е едно от местата гарантиращи чесане на крастата с почти 100% вероятност в периода на началото на новия риболовен сезон.
 
Или както е и заглавието на клипчето Голямо село, голям кеф.
 
………………………
 
Отново през юни месец и отново с Павката ни се случи следващия излет оценен по достойнство с максимална оценка.
 
Става въпрос за язовир Дружба в село Мещица.
 
Освен достатъчно риболовни емоции, на мен той донесе и позабравени спомени от едно далечно посещение назад в годините, когато аз малък лапещар научих някои хитрини в риболова на уклей на горска мравка, а баща ми търсеше шараните на пружина.
 
Странно е как такива позабравени спомени изникват от мъглата на времето, когато човек попадне на същото място.
 
Много се радвам, че този язовир е възстановен от местните хора и отново е на разположение на всички колеги, стига да спазват закона и местното правило да връщат улова обратно.
 
……….
 
В началото на месец август един млад колега следящ канала ми подпали фитилите да покъцаме на язовир Храбърско, който вече бил освободен от арендаторите си.
 
Признавам, че заради влечението ми към дивите водоеми никога преди това не бях се пробвал на това язовирче и изпитвах силно недоверие дали нещо ще хванем въобще, след като информацията беше, че предишните наематели са го огребали с мрежи преди да си тръгнат.
 
Все пак любопитството надделя над съмненията и в крайна сметка резултата беше изненадващо приятен, та и този излет отнесе максимална оценка.
 
Има бъдеще в това язовирче стига колегите да не се лакомят за каракудетата и ги оставят да пораснат та природата да си свърши работата, а защо не и по някой шарковец да се пусне на воля в него.
…………
 
Никога не съм се връщал от традиционната си почивка в Приморско без един или повече излета заслужаващи специално внимание, запечатващи се дълбоко в паметта ми.
 
Именно заради това обичам това градче и няма сила която да ме накара да не го посетя веднъж годишно.
 
Преди години Дяволската река бе онази гарантирана дестинация при която всеки излет по нея завършваше със 100%-ов успех.
 
За съжаление обаче от петилетка и повече това положение се измени и стигнах до там, че дори тази година не се пробвах и един път по нея.
 
Затова пък язовир Мандрата в Бургас пое палмата на първенството за топ дестинация по тамошните места и гаранция за сигурен успех.
 
Въобще няма как да не завиждаш благородно на бургаските колеги, които живеят в страната на шараните и най-вероятно им е писнало от тази риба.
 
………..
 
Последната десятка за годината заслужи октомврийския ми излет на великата река Струма край Мурсалево.
 
Изгладняла едра черна мряна.
 
Пръчкоотнасящи удари, следващи почти един след друг.
 
Борба на наддърпване с достоен и много борбен противник.
 
Дори накрая хванах и тартора на всички мрени във вира, който яко е зобал стероиди и анаболи.
 
Риболов за който специално аз си мечтая през цялата година.
 
В крайна сметка и тази година къде добра, къде лоша отминава и на вратата вече чука Новата 2026 година.
 
Дали ще е по-добра от изминалата силно се съмнявам, защото започва с неприятния за мен момент от смяна на парите ни.
 
Ако обаче войната спре през нея и големите атове престанат да се ритат и мирясат на задниците си, то накрая ще я благославям и изпратя по достойнство.
 
Както се казва да е живот и здраве , а иначе винаги ще има както хубави излети, така и големи каръци, защото това е част от играта, която ни кара непрекъснато да мислим за нея и да очакваме с нетърпение всеки риболов.
 
Нека Новата 2026 година донесе на всеки риболовец, здраве, винаги пълен живарник и много запомнящи се излети през нея.
 
Наслука!

https://youtu.be/31msSg01UmM