Като ревностен привърженик на риболова с директен телескоп и подкокоросан от видените китайски техники в клипчетата на колегата Божко за риболова по тамошните земи, направих поредната „последна” инвестиция в директна осем метрова телескопична тояга с което покрих кажи речи всички възможни дължини при този метод на ловене.
 
Разпъвайки го вкъщи късно вечерта през целия хол и голяма част от коридора, предварително изчаквайки жената да си легне, за да си спестя неудобни въпроси от типа, „Това нова въдица ли е ?”, „Колко струва ? ” „До кога ще купуваш тия тояги ?! ”, установих колко голяма е приликата му с братовчедка му – щеката.
 
Трябва да спомена, че риболова с щека не ме блазни най-вече поради три основни причини.
 
Голямата хамалогия свързана особено с мъкненето на платформи, магарета и друго оборудване.
Цената на това удоволствие, която е съпоставима на относително добре запазен автомобил втора ръка.
Съобразяване при подбор на мястото за риболов с достатъчно празно пространство отзад, за изтегляне на щеката.
 
Именно това последното за мен е най-неприемливо, защото любимите ми водоемчета, малки и средно големи рекички почти не предлагат такива удобства и една евентуалната щека моя собственост, щеше да е в перманентно състояние на дълъг покой.
 
В същото време обаче големият плюс на щекарския риболов, а именно точното поднасяне и задържане на стръвта на прилично далечно разстояние, без да има замятане е нещо което би ми било безкрайно полезно именно под надвисналите клони точно на такива рекички.
 
Директната телескопична осмица донякъде е сполучлив вариант за справяне с неудобството от необходимо пространство зад риболовеца и би имала същата възможност за поднасяне на стръвта, като щеката, когато се работи с къса линия, а отделно като бонус има и добро разстояние при риболов на изтичане с дълга линия, така че бе въпрос на време да влезне в снаряжението ми.
 
Все пак и при нея има известно неудобство при събирането на ставите и това ме накара да се замисля и да експериментирам една теория за която нямам претенции да съм първооткривател, макар че в световния доносник Гугъл не открих информация някой да го е правил, но и не съм се ровил много там.
 
Все пак това е толкова проста идея, че сигурно е хрумнала и на много други колеги.
 
Та с две думи се замислих дали не мога да обединя двата приличащи си метода в един, който да се ползва от предимствата на всеки един от тях поотделно.
 
За целта експериментирах с наложени щекерно върху 8-метровия телескоп, върхове от 4 м., 5м. и 7м. ми телескопи, като махах от тях дръжката и поставях останалите стави там където бе възможно на осмицата.
 
За мое учудване ставаха чудесни щекерни сглобки и получавах дължини между 8 и 8,60 м.
 
Разбира се върховете се държаха различно, като най-добрия вариант за бърза пръчка за дребна риба бе комбинацията между 8-цата и 4-ката, а за по-едра риба между 8-цата и 7-мицата.
 
Чудех се как да нарека една такава комбинация и реших да я нарека телещека или теле уип, като предварително моля майсторите щекари на които това наименование ще се стори кощунствено да ме извинят, но оттук нататък ще назовавам този метод с това име за яснота и краткост.
 
Та във вторник нетърпелив да пробвам теорията си в ранния следобед се озовах на р. Блато на същото вирче от тазгодишното клипче отговарящо 100% на средностатисческите места за риболов по нашенските рекички с надвиснали клонаци насреща и съвсем недостатъчно разстояние зад мен за пълно изтегляне на пръта назад.
 
Подчертавам, че дойдох да пробвам дали тази идея работи и не бе важно колко и каква риба ще хвана и дали въобще ще хвана нещо.
 
Тъй като не обичам да губя време когато съм вече на реката в правенето на нов такъм, а си ме и помръзва малко, обичам предварително да съм направил тази операция на спокойствие вкъщи и там само да разпъвам и закачам готовите линии на въдицата.
 
За целта винаги имам готови дълги линии за 4-ката, 5-цата, а вече и за 8-цата.
 
Премахвайки обаче една дължина от четворката в случая дръжката и ползвайки за връх, останалата част, предварително готовата й линия става доста по-дълга и неудобна при вадене на рибата.
 
Тъй като не ми се разваля готова линия, реших да опитам нещо което ми хрумна на място.
 
Използвайки телче от индикаторчета за пъстърва като вдевач, вкарах три силиконови шлаухчета през връхния клуп на линията.
 
След това измерих дължината на необходимата ми линия по дължината на върха и направих примка която закачих на конектора.
 
Останалия около метър мустак от влакното за да не се мандахерца и оплита около основното влакно затворих плътно до него, като прекарах шлаухчетата едно по едно и през мустака.
 
Така мустака и влакното образуващо основна линия се събраха плътно един до друг и не се преплитаха.
 
Сега като се замисля, може би още по-лесно ще бъде просто мустака от излишната дължина влакно да го лепна с тиксо или изолирбанд на едно или две места за ставите на върха и да мина и без шлаухчета.
 
След няколко уточняващи подавания и изтегления на телещеката влезнах в час с мястото и риболова започна.
 
Зад мен имах около четири метра в които можех да изтеглям осмицата докато опре в дървото зад мен, после събирах една става от нея и достигах до триметровия връх, който откачах от нея за да извадя рибата.
 
Мина известно време докато рибата се заинтересова от червеите ми и това ме притесни, дали телещеката работи или не става за набелязаната цел.
 
Работех с изфинена линия и 0,5 гр. плувка, която благодарение на 8-те метра и късото влакно подавах във всяка точка която си набелязвах, нещо непосилно при работа с телескоп и дълга линия, защото течението макар и слабо ще я отнесе към брега.
 
Все пак имах едно две спорадични почуквания и нищо повече, но това не беше достатъчно за да се убедя в жизнеспособността на идеята.
 
Някъде към 16  ч. най-накрая извадих първата перка която не бях забелязал да кълве въобще.
 
Тогава заложих на едно нанизано червейче и изведнъж нещата влезнаха в ритъм.
 
Рибата пипаше много леко и истински емоционалните кълванета с потапяне напълно на плувката бяха рядкост.
 
Благодарение на 8-метровата дължина и задържането на леката плувка на едно място, успявах макар и трудно да фиксирам кълванетата и да улавям рибките.
 
До стъмване имах доволно уловени рибета и най-вече удоволствието да се уверя лично че идеята ми да ползвам комбинацията от директни телескопи, като телещека, работи перфектно и е ефективна.
 
Според мен няма значение марката на телескопите които ще се ползват, защото аз сглобих телещека от три различни случайно подбрани марки и се получи.
 
Може би ако се ползват и 9-метрови телескопи, ще се достигне и значително по-голяма дължина, но за условията на нашенските реки 8-цата си е напълно достатъчна.
 
Хрумнали са ми и някои идеи за стойка и други удобства, но когато ги реализирам и ако са сполучливи ще ги покажа в следващ клип.
 
За сега е важното, че телещеката или телеуипа работи и макар да не е нито кон, нито магаре си е достатъчно ефективен метод, с комбинацията от предимствата на директния телескоп и щеката поотделно.
 
Да може да не е с перфектната щекерна сглобка и при невнимателна работа да се пукне или счупи, но и щеката не е застрахована от невнимателна работа.
 
А за разлика от нея цената на нова става е три, четири кутии цигари, а не предизвикваща аритмия при мисълта за нея като при щеката.
 
Така, че според мен си заслужава човек в дадени моменти да приеме на въоръжение телещеката и да се радва на удоволствието на риболова с нея.

https://youtu.be/RhLgZZR5U2I