Шизофренните пристъпи на времето напоследък и жълтия код навсякъде през укенда ни принудиха с Павката да подберем много внимателно неделната си дестинация за откриването на сезона за водоеми до 500 м.


Съобразявайки един куп фактори, като температура, вероятност за гърмотевични бури, надморска височина и т.н., кочериновските блата бяха без алтернатива.


Вярно, че нямаме кой знае какви запомнящи се риболови през няколкото пъти които сме ги посещавали, но спокойствието което цари там и красивата гледка на околността ни карат поне веднъж в годината да планираме с голям ентусиазъм излет по тях.


Та в неделя около 10,30 ч. се паркирахме на познатото ни от предишни идвания местенце и след кратко натакъмване заметнахме тоягите.


Павката си подбра място в края на гьолчето от където спокойно достигаше насрешния шавар и този в ляво от него.


Аз застанах в центъра и можех да обхвана доста по голям периметър, но някакви си 60 – 70 см, не достигаха да цопна плувката си в шавара отсреща.


Като се оказа в последствие точно тази разлика и обхваналата ме в последно време линомания направиха риболова за мен меко казано труден, а за Павката доволно приятен.


По принцип тези блата са малко шантави и ако не ги познава добре човек по-вероятно е да си тръгне разочарован отколкото доволен.
Никога по тях не можеш да си гарантираш, че прилагайки една и съща стратегия ще имаш еднакъв успех по различните гьолчета.


След кратък аналез на ситуацията Павката предпочете леката плувка и малката кука заметнати на 10 см от шавара и плуващи над водораслите, където евентуално се намират перките.


А аз, два грамовата тежест, която спокойно пробиваше водната разтителност и сервираше тлъстия земен червей директно на масата на според мен изгладнелите линове.


В крайна сметка Павката по едно време заскуба много добри червеноперки, с толкова прилични размери, че удоволствието от ваденето им бе гарантирано, а аз и въдицата ми бяхме изпаднали в медитеращ транс и абсолютен покой.


Все пак и аз се отчетох с няколко рибета едното от които добре понапълнял костур, но рибата за която бях дошъл непрекъснато ме отбятваше.


Чак на свечеряване когато Панката танцуваше някакъв танц наподябаващ „руска пляска”, защото късите му панталони нямаше как да защитят краката му от изгладнелите рояци комарки и бе принуден непрекъснато да се бие с тях, та чак тогава успях да бодна един от семейството на зеленикавите лигльовци.


За съжаление размера дори с добре развита фантазия не можеше да покрие изискванията ми за добър лин и рибока бе освободен немедлено за доохранване.


Павката за сметка на това реализираше кълване почти на всяко хворляне и това го крепеше да търпи набезите на малките крилати вампирки.


В крайна сметка открихме сезона под 500 м. и кой по-доволен, кой по-малко се ориентирахме към София, чешейки си изпоядените телеса през целия път навръщане.

https://www.youtube.com/watch?v=_P2yjFFwETo