Как се приготвихме за риболов на язовир Брезнишки извор:
- Мястото е с координати:
42.723853, 22.816467
- Метод на риболов
на херабуна с директна 5,40 м. и индикаторчета
- Захранка
жито, царевица
- Стръв
бял червей, жито, царевица, хлебна троха, тесто
- Особености
много динамичен риболов, но дребни екземпляри
- Резултат
много добър – около три кг. каракуда
- Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
8
Последвайте ни още вТази августовска събота с Павката бяхме набелязали да направим едно посещение на добра вола на язовир Брезнишки извор, който в далечната 2013 година бяхме сефтосали за първи път и от тогава някак си не можеше да намери място в графика ни за повторен контролен излет.
https://youtu.be/KOT2CDnui0Q
Впечатленията ни от онзи риболов бяха, че това е Каракудия демек страната на каракудите, защото се побъркахме от кълванета на сравнително дребни представители на този рибешки вид и тук, таме някоя и друга малко по-едра.
Бабаджанки обаче йок, дали от дребосъка не можеха да се доредят или не ги нацелихме като място нямам представа.
Добре, че не останахме до късно и си тръгнахме по светло, че като нищо щяхме да лепнем тендовагинит от непрекъснатото ръкомахане с тоягите,
В сайта ни има клипче от този риболов и макар качеството му да е далече от съвременните стандарти, визуализира всичко споменато до тук нагледно.
Та като заклети риболовни номади, дето все търсят да топнат тоягите по непознати водоеми с риск това да са абсолютно безперспективни местенца и излетите да са разочароващи, в крайна сметка решихме да са пробваме отново на това язовирче.
Все пак минали са 11 години от първото ни посещение и много неща може да са се променили, като например безвизовият режим за него, в смисъл вече не е арендуван, а със свободен достъп.
А защо пък не и дребосъците да са пораснали и станали тлъсти бабаджанки, та да има свирене на корда и екшън до дупка.
Някъде по обяд все пак сколасахме да се телепортираме до язовирчето и с известна доза неудоволствие разбрахме, че сме доста закъснели, защото удобните три, четири места от страната на пътя вече бяха заети.
Оставаха ни три опции за да се пробваме все пак да покъцаме по водоемчето.
Или да се установим на стената или да бием бая път пеша натоварени с багажа за да ловим от насрещната страна, недостъпна за автомобили или да окосим и направим последното възможно свободно място, което явно отдавна никой не бе ползвал и вече шавара бе почнал да го превзема отново.
В крайна сметка решехме, че третия вариант е най-разумен и запретвайки ръкави и крачоли хвърлихме един едночасов робски труд та окосихме шавара и изгребахме колкото можахме водорасли от дъното пред нас.
Така се оформи едно чудесно местенце за двамата макар и малко по-тясничко отколкото би ни се искало, но все пак достатъчно да се настаним на него.
Сега очаквам община Брезник да ни издаде почетна грамота за вложения безвъзмезден труд, а признателните местни колеги да изградят там най-малко чешма в наша чест.
Към 13,30 ч. най-накрая се натъкъмихме, отворихме ресторанта и нещата веднага започнаха да се случват.
Дребни каракудета от порядъка на 100 – 150 грама се бяха наредили на дълга опашка пред заведението и нямаха търпение да пробват предложената им манджа.
Почти веднага Павката изключи от дневното меню белите червеи, защото го нападнаха кубинци и слънчаци, та докрая остана основно на жито, независимо, че по едно време премина от херабуна на индикаторчета.
Аз си пуснах корейката в играта на тесто и така и финиширах накрая, защото макар и малко по-рядко от Павката, тя си вършеше чудесно работата, а по-големите куки предполагаха и по-едри рибоци закачени на тях.
От време на време се обаждаха и малко по-едри рибета към 250 гр., но това бе максимума който ни удостояваше с посещения.
Насреща ни имаше един колега, който явно като по-млад не го мързеше да премине пеша голямото разстояние до мястото му за къцане и имаше защо.
Успяхме с него да установим комуникация по високовикателя, в смисъл почти викайки за да се чуваме и то повтаряйки понякога по два три пъти докато отсреща се разбере смисъла на казаното.
Колегата за разлика от нас беше набарал бабаджанките около 400 – 500 гр. и дори бе боднал една към кило и половина и една килограмова.
А на изпроводяк малко преди да си тръгнем изтърва и едно европейско соме.
Иначе доколкото разбрах в язовира има каракуда, шаран, червеноперка, канален и европейски сом, кубинци и слънчак.
Някога е имало и лин, но отдавна никой не е вадил зеленикавия лигльо.
Според мен при толкова много шавар не е възможно лина да е изчезнал, но никой не го търси целенасочено.
Към 19,30 събрахме панаира и се насочихме към маршрута Брезник – Божурище, по който спокойно може да се проведе кръг от националния рали шампионат.
То не са завой, завойчета, качвания, спускания и т.н, демек всичко необходимо за такова състезание.
В заключение ще кажа, че имах чувството, че въобще не бяха минали 11 години.
Нещата си бяха почти същите като тогава.
Бяхме горе долу на същото място в края на пътя, рибите същите, интензивността същата
Абе едно голямо дежавю.
Само ние вече сме бая поодъртели, а и методите на ловене са ни различни.
От една страна сме доволни от динамиката на риболова, от друга поразочаровани от грамажа на улова, но нищо и никой не може да ме накара да бия път пеша отсреща, ако ще там да се е насъбрала всичката бабаджанка във водоемчето.
Или както се казва нищо ново под слънцето в Каракудия!