По отколешна традиция още следобед на Васильовица отидох да сурвакам с директната петица река Блато до Костинброд и в крайна сметка успях да сефтосам годината с една относително добра бабушка.
 
Слава Богу, че бяха останали пържоли от предната вечер, че си бях умрял отглади, ако разчитах да вечерям улова си.
 
Кой обаче да предполага, каква греда щях да нацеля в събота с експедицията си до Нишава при Калотина.
 
Реката замръзнала и покрита навсякъде с тънка прозрачна ледена кора.
 
Отдолу през бистрата вода се вижда дъното като през лупа.
 
Нищо не помръдва, ни риба, ни водорасло, абе направо като кристален саркофаг.
 
Та с две думи този ден си останах само с инспекция на строящата се магистрала до Сърбия.
 
Лошите новини продължиха и вечерта, когато две аверчета ме информираха, че гръцкият им излет се е оказал абсолютно безсмислен.
 
За неделята реших да заложа на „дето е текло, пак ще тече”, щото първо избора през зимата на възможни места за риболов около София се свежда, до три, четири реки и второ синоптичната прогноза беше с код „седи си дома”, защото вещаеше снеговалеж и силен вятър.
 
Така, че ща, не ща към 13 ч. се домъкнах на Лесновската река под магистралата край Богров, където декември завърших относително сполучливо 2019 г.
 
Когато в кофти време, човек се окаже сам на реката неминуемо си задава въпроса, дали наистина има нещо сбъркано в мозъка си, че вместо да си седи на топло вкъщи, се е замъкнал да студува по желание.
 
Това да ме накараш да работя на тоя студ, ще има да мрънкам и да клинча, ама за риба съм първа жичка.
 
Както и да е, вече бях там и ръцете ме сърбяха да отпочна риболова, а да не забравяме, че месеца е Кленуари и надеждата за някой и друг хубав  клендак е доволно силна по това време на годината.
 
Риболова започна обнадеждаващо с едно слабо почукване, демонстриращо, че някой плува във вира и проявява заинтересованост към поднесените бели червей.
 
След това обаче настъпи безкрайно дълъг мъртъв период през който само презамятах и единственото което непрекъснато ми кълвеше беше нищото, а то както знаем кълве абсолютно незабележимо.
 
Вятъра често местеше тоягата с по петдесетина сантиметра встрани и това ми създаваше допълнително неудобство да следя индикаторчето за евентуално кълване.
 
В крайна сметка реших този проблем, като приложих нововъведението си в областта на модерните рибарски технологии, дето ми хрумна гледайки стойките на братята китайци от клипчетата на Божко за тамошните му подвизи по китайските водоеми.
 
На телескопичната алуминиева дръжка за кеп, бях монтирал предварително пластмасово чаталче от стара стойка.
 
Дръжката поставих в другата аналогична стойка на тази с която работя и така имах прекрасната възможност да стабилизирам тоягата в още една точка и да елиминирам местенето й от силния вятър.
 
Това по някакъв начин даде резултат, защото не се минаха и 10 минути от това нововъведение и последва видимо добро кълване, но за съжаление нямаше убождане.
 
Веднага последва директно уволнение на корумпираната ми 14-ка кука и назначаване на нейно място на неподкупна 12-ка и след силен удар, който се вижда и на клипа първият хубавец за деня се задърпа учуден, че нещо го тегли към брега.
 
Оказа се че е именяк на 6-ти и му викали Данчо лакомото, та нямаше как да не го пусна обратно, въпреки нежеланието му да влезне отново в студената вода.
 
След около 40 минути хванах и един Иван явно подранил с почерпката, та решил да мези от кукичката ми, доволно поохранил се предварително, който ми създаде повече зор с ваденето от водата.
 
До стъмване имаше още един приличен удар, но рибата беше достатъчно хитра за да избегне убождането.
 
Така приключи деня и като си помисля, колко тегаво и направо отчайващо прекарах времето до първото кълване, колко студ брах и колко цигари изпуших да се стопля, ми иде да си пиша една шестица за търпението и постоянството.
 
Вярно две риби, две риби, или колкото толкова, а хич?!
 
Много по-вероятно бе да хвана настинка или ревматизъм, така че за това време – доволно, другия път повече!

https://youtu.be/0AzffMtwG4w