Заснемането на клипчета от риболовните ни излети в крайна сметка се превърна нещо като хоби в хобито.
 
Като се замисля защо това толкова ми харесва да го правя се сещам за няколко много важни причини.
 
Едната е че бих определил себе си, като риболовец номад, който не обича да се застоява на един и същи водоем независимо, че го познава и винаги може да разчита на него.
 
Това непрекъснато да те гложди любопитството, какво би клъвнало по някой нови непознати местенца, си е направо болестно състояние при мен и нещото, което ме кара да не се заседявам повече от един, два пъти поред на един и същ водоем.
 
Именно заснемането на тези риболови в непознати води е нещото което съхранява спомена от приятните моменти и те кара да ги преживяваш отново и отново, всеки път щом ги гледаш.
 
Също така тези клипчета ми донесаха и признанието на много колеги абонати на канала.
 
Няма да крия, че когато някой оцени високо положения труд е много приятно, но същевременно е и много задължаващо винаги да си на ниво, така, че да не подведеш доверилият ти се зрител следващия път.
 
И накрая, но в никакъв случай не на последно място, чрез тези клипчета се запознах с много нови колеги риболовци.
 
С някой от тях направихме по някой и друг съвместен излет.
 
С други пък направо се сприятелихме на база общото ни хоби и мине не мине малко време заедно поемем на някъде през уикендите, а иначе почти не минава ден през който да не се чуем по телефоните.
 
В тази връзка, когато миналата седмица получих поканата от собственика на едно частно гьолче в Костинброд да го посетим с Павката, не се учудих много и без колебание приех идеята да открием сезона за 2022г. на едно частно риболовно парти.
 
Тъй като познавам костинбродските риболовни полета, като петте си пръста и единственото място на което не бях топил пръчката си бе така наречения от време оно „Жабарника” , много добре знаех къде отиваме, но абсолютно не бях на ясно, какво плува във водоемчето.
 
Та в съботата наспали се и в кондиция някъде към 10,30ч. паркирахме на гьолчето, където собственика Сашо Петров вече ни очакваше.
 
Тук е мястото да спомена, че това не е рекламно клипче за водоемчето, защото то не е за платен риболов, а просто стопанина си го е направил и зарибил за собствено удоволствие и приятно изкарване на времето в компанията на приятелите си.
 
Гьолчето съвсем не е малко, защото се разпростира на цели пет декара площ, а и Сашо го е удълбочил до цели 3 – 4 метра почти навсякъде.
 
В него освен шарани, каракуди и перки е зарибил с амури, линове, клен, сом и т.н, та чак и черна мряна.
 
Както се оказа другата причина да ни покани, освен това да се запознаем, бе любопитството му към херабуната и това дали ще даде резултат в езерцето, защото както спомена шарана тази година не кълве и дори е почнал да се притеснява дали е оцелял от замръзването през зимата.
 
Като добър стопанин той много се грижи за собствеността си и на всеки два дена вкарва чиста вода от река Блато, която тече на някакви си пет, десет метра от водоемчето.
 
Окосено от всички страни и подравнено, изключително чисто без каквото и да е боклуче, на мене ми се струваше, че съм на риболовно парти в някакво богаташко имение като по холивудските филми.
 
Разбира се, че Павката започна риболова поне половин час преди мен, заради прословутото ми бавно натъкъмване, в което изпипвам всеки детайл, така че да е на една ръка разстояние.
 
При мен всяко излишно движение, пресягане за нещо, ставане от столчето по някакъв повод дори за облекчаване, води до дискомфорт и ако имаше начин да ловя легнал, то със сигурност щях да се пробвам.
 
Който ме познава знае, че заема ли риболовната си поза на столчето замръзвам и спокойно по мен някой скулптор може да извае статуята на класическия мързел.
 
 
Та това ми мотане при натакъмването доведе до оформяща се между Сашо и Павката коалиция на бъзикащите се с моя милост, така че нямах търпение да им затворя устите.
 
Не след дълго нанесох решителен удар върху самочувствието на двамата непрекъснато шегуващи се с мен коалиционни партньори и първото шаранче, което убодох акостира благополучно в живарника ми.
 
В интерес на истината макар, че бъзиците понамаляха, не успях да затворя напълно устите им.
 
.Дори и след второто имаше определени опити да се шегуват с мен и азиатските ми риболовни техники.
 
Но при третото, което гонеше кило и нещо вятъра смени посоката и сега на мен нямаше кой да ми затвори устата, защото резултата стана класически.
 
Имах убождане и един още по-голям шарковец в последствие, но му провървя и след кратка борба се откачи.
 
Павката, който все още не може да се освободи напълно от европейският си начин на мислене и да приеме с отворени обятия, като мен азиатския риболовен Буда, беше заложил на някаква странна комбинация от риболовните философии на двата съседни континента.
 
Използваше обикновен европейски телескоп с херабунска линия и малки куки, на които често монтираше освен тестени примамки, бели червей, троха или жито.
 
Това му носеше успех сред каракудесто-перческото поселение на гьола, но шарковците избягваха тези познати им стървища.
 
Все пак записа един шаран и един едър, но откачил му се, така че и той успя да изпита удоволствието от борбата с тези рибоци.
 
Времето през целия ден се стремеше да ни развали рахатлъка, ту като се опитваше да ни плаши с няколкото далечни гръмотевици, ту с краткото си рехаво преваляване като на удебелена простата, ту със силните пориви на вятъра през почти целия ден.
 
Накрая видя, че нищо не е в състояние да ни уплаши и се отказа, та последните часове изкарахме в хармония, както със себе си, така и с него.
 
Няма да коментирам непрекъснатите кълванета на каракудките, защото те са в голямо количество в гьола и Сашо ни помоли да не ги връщаме обратно, а щом няма да ги вземем той щял да ги даде на негов приятел да си ги пръжне.
 
Накрая така и направихме.
 
Върнахме шаранчетата обратно във водата независимо, че ни беше предложено да си ги вземем, а каракудките изсипахме в живарника на Сашо и за по-нататъшната им съдба, може само да се досещаме.
 
В крайна сметка изкарахме един чудесен риболовен излет на изключително приятно място, което може само да буди благородна завист и мечти някой ден и ти да си имаш собствено подобно местенце.
 
Където да се отпуснеш насаме в природата с любимото си занимание и всички ядове, неприятности и болежки да изчезват в момента в който стъпиш по брега му.
 
Хората ламтят за пари, къщи, вили, скъпи коли, власт и какво ли още не.
 
Е, аз ламтя за едно такава езерце и друго не ми трябва.
 
Както вече споменах, това не е място за платен риболов и това, че го споделям е за онези колеги, който ще успеят да съпреживеят гледайки го удоволствието което изпитахме.
 
А що се отнася до собственика, той вече е твърдо убеден, че трябва да се оборудва с китайските такъми и усилено да тренира херабуна на красивото си водоемче.

https://youtu.be/VLaedOOO_lA