В последно време са ме натиснали едни тежки размисли, дали с напредването на годините, късмета и опита не влизат в тежка конфронтация, та все по-трудни ми стават риболовите или просто съм в период на зорлем година, когато небесните тела се подреждат по някаква антириболовна крива линия та няма спасение.
 
Нищо не разбирам от астрология и сигурно трябва да потърся професионално мнение, коя по дяволите планета отговаря за риболова и кога най-сетне ще вземе да ме огрее, та да ми тръгне както си трябва.
 
Въртя суча и всеки път на три, четири калпави излета, вземе да се получи някой добър, та човек да се обнадежди за следващите, а после отново същата постановка.
 
Така беше и на Приморско тая година.
 
Каналите слабо, Караагач мъртвило, Велека при моста на Качул умряла работа, Лозенецкия язовир изпразнен до дупка заради ремонт на стената, кариерата в Черноморец безнадеждна, Дяволската река и Ропотамо така и не ги пробвахме защото информацията за тях бе, че е безсмислено.
 
Добре, че бе Трионската река и язовир Мандрата та да направим едни прилични излети, като особено при последния направо ми се отшарани за дълго време напред.
 
До сега си мислех, че Дупките в Бургас са някакво абсолютно изключение за див водоем в България, но след двата излета на Мандрата вече силно съм разколебан в това си убеждение.
 
Всеки случай ако някъде у нас има шарански рай той със сигурност е около този наш черноморски град.
 
Никъде другаде не знам да има такива диви водоеми бъкани с шаран, че да ти писне от него.
 
Тука по софийско ако някъде по свободните водоеми се случи да ти клъвне шаранче си е чиста случайност и голям късмет, а там няколко пъти вадих по чифт на куките.
 
Тъй като двата излета са идентични и ако ги комбинирам ще са получи едно безкрайно клипче дето аз самия няма да изтърпя до края, ще демонстрирам само излета който направихме на девети септември откъм брега на село Маринка.
 
Та на връх бившия ни национален празник разочаровани от слабите излети по местата които споменах по-горе, решихме отново да посетим Мандрата с надеждата, да спипаме я някоя едра бабаджанка, я някой по-едър шарковец връщащи се от деветосептемврийската рибешка манифестация.
 
Знам, че изглежда малко странно, човек да му се иска да бодне някоя и друга прилична каракуда, вместо борбените шаранчета, но наистина тия проклетници в един момент ти писват като слънчевките и се чудиш как да се отървеш от тях, та да хванеш нещо различно.
 
Е, няма как.
 
Божко навлезна с лодката в средата на язовира, където се предполага, че по-едрите тупалки плуват недосегаеми дори за тежката артилерия на колегите с дънните въдици и водните дронове за захранка, но файдата бе нулева.
 
Отново му кълвяха подрастващи тийнейджъри, не оставащи шанс на родителите си да се доберат до стръвта.
 
В интерес на истината през тези два излета имах три, четири пъти, когато някои по-едри представители ми отнасяха куките, като особено при първия излет нямаше почти никакъв шанс заради едни плуващи водорасли да излезна победител в тези схватки.
 
При втория излет бяхме на около триста метра в ляво от първото място и слава Богу нямаше от този воден треволяк, но и намаше по-едри рибета от 500 -700 грама.
 
За това пък почти всичко което клъвна беше извадено и горе долу две трети бяха заснети за поколенията.
 
Естествено риболова го отпочнахме някъде към 14 часа и кусур, защото моя милост, както вече съм споменавал, сутрин се прави на примерен съпруг и водач на караула до плажа, където след час престой отвоюва свободата си и побягва като ужилен към въдиците.
 
Тъй като имаме и един час път до язовира, то може да се каже че 14 ч. е най-ранното възможно време, за да фиксираме присъствие по него.
 
Този ден и времето бе с нас и очаквания от метеоролозите силен вятър не се случи, така че аз се натакъмих на брега, а сенсей Божко наду лодката и навлезе в дълбоки води.
 
Като го гледам колко усилия му струва подготовката и впоследствие прибирането, направо му се чудя на желанието да плава в открити води.
 
Ама момчето е с 10 години по-младо от мен и мерака му за риболовни приключения явно е по-голям от моя, пък си е и бивш моряк.
 
Преди години и аз се подвизавах с подобно плавателното му средство, което си бях донесъл от СССР при една командировка с група колеги за обмяна на опит.
 
Тогава обиколих всички спортни магазини в Ташкент, Самарканд, Бухара и най-накрая след  ръкопашна схватка с нанасяне на удари с лакът в ребрата на преждестоящия на една голяма опашка, успях да се добера до заветната цел в централния ГУМ на Москва.
 
На връщане на московската митница, от всички колеги окичили се със златни накити от главата до петите, само мене митничарите ме тарашиха като наркотрафикант, защото не вярваха, че не съм си купил злато за жена ми, а  й мъкна за подарък резинковая лодка.
 
Не помогна и обяснението ми че освен нея съм й купил комплект вилици, лъжици и ножове и един кехлибарен гердан, който си бях декларирал съвестно.
 
Не стига че ме джобиха два часа, ами и вкъщи жена ми се мусеше на подаръка си.
 
Така и не разбрах какво не му хареса на подаръка та се начумери, като се има предвид, че моя кумец при аналогично пътуване, малко преди моето, донесе за подарък на жена си, само кехлибарен пръстен, гумена лодка и един харпун.
 
Жени, каквото и да им подариш все недоволни!
 
Тая злощастна лодка гръмна още на третото или четвъртото ползване, когато я бях попренадул и оставил на слънце на язовир Студена, който тогава беше разрешен, та с баща ми после се провирахме като лалугери през една гъста борова гора докато стигнем до колата.
 
След това се сдобих с една китайска ПВЦ четириместница, с която извадих доста риба, но от десетилетия не я бях  ползвал и в крайна сметка при последния ремонт у дома отиде в боклука, а греблата  и котвите ги дадох на Божко.
 
Толкова за моите надводни приключения и сега е почти невъзможно да ме убедиш да седна в лодка, а да не съм стъпил на твърда земя.
 
При мен още с първото хвърляне веднага влезнах в график с една перка.
 
Отвреме навреме се случваше да бодне човек някоя и друга перка или дребна каракуда, но това бе по-скоро изключение отколкото стандарт и за това при пускането им от живарника може да се заключи какъв процент са перките спрямо уловените шаранчета.
 
 Не знам колко шаран се е пръкнал на Мандрата, но мисля, че за целокупния китайски народ ще има  най-малко по бройка на човек.
 
Налиташе на всичко каквото му предложиш, тесто, царевица, червей, абе и кебапче да хвърлиш и на него ще клъвне.
 
На другия ден на каналите коментирахме с едно пловдивско семейство колеги, които били него ден също на Мандрата, но откъм стената и имали слука на едри бабаджанки и значително по-редки шаранчета.
 
Според местни колеги с които говорили, каракудата се събирала там натисната от кормораните.
 
За мен няма много логика кормораните да предпочитат и гонят целенасочено каракудата и да избягват шаранчетата, но кой да знае.
 
Към 19  часа приключихме с излета защото на Божко му трябваше един час за прибирането на лодката, а предишния път закъсняхме яко, та да издрапаме горе долу по светло и да сме вкъщи за нормална вечеря.
 
Толкова за Мандрата и шарановата терапия по нея.
 
Бургаските колеги да знаят, че са щастливци, че имат на разположение този язовир, където да си пълен аджамия пак ще хванеш риба и ще начешеш крастата.
 
А ние от софийското риболовно братство, можем само да си мечтаем за такова място, да им завиждаме благородно, да я караме на спомени цяла година и да чакаме с нетърпение следващото лято да го посетим отново!

https://youtu.be/3l3bkmyh9KY