Този четвъртък по стечение на обстоятелствата направих един следобеден излет на Белопопския язовир.
 
А обстоятелствата бяха, че на Дракулеско му се появи кариес на ауспуха и трябваше да посетим на всяка цена приятеля ми Цецо от Белопопци, та да го пломбира с телоподаващото.
 
А другото обстоятелство беше че много ми се ходеше на риба, а какво по-добро от това докато ти лекуват четириколката, ти да къцаш на воля.
 
Освен това щяха да ми останат и два дена за размисъл преди да си пусна гласа в неделя.
 
По принцип за мен всеки петък си е ден за размисъл, как да вържа бюджета за следващата седмица и къде да риболовствам в почивните дни.
 
А в събота непременно ще размишлявам на някои водоем, защо по дяволите рибата не кълве, а се прави на утрепана и каква стръв да и предложа още, ега пипне.
 
Иначе в неделя преди пак да отпраша някъде с тоягите, задължително ще мина да пусна гласът си.
 
Още от пубертетските си години го пусках на воля под душа в банята, като репертоара ми минаваше от оперна, оперетна и рок музика и стигаше до госпъл и сръбско.
 
Понякога се самозабравях и продължавах с нашенски естрадни хитове и фолклорни напеви от типа „Градил Илия килия”, „Драгиева чешма” или  „Морен сокол пие, вода на Вардаро”
 
В крайна сметка съседите ми забраниха да се къпя между 14 и 16 часа следобед и след 22 часа, но това е друга тема.
 
Като поодрасках малко и започнах да бръсна редки мустаци и да говоря басово, основно място за пускане на гласът ми бе футболния стадион и мачлетата в квартала.
 
Не са гордея с изразните похвати които основно използвах тогава и се извинявам на всички рефери и майките на момчетата от противниковият отбор, но това са грешките на растежа.
 
В казармата по отколешна традиция гласът се пускаше по новобранците до пълното им насмитане, което дори се одобряваше негласно от командирския състав.
 
Разбира се нищо лично само служба и възмъжаване.
 
Накрая обаче, както е написал Кан Омуртаг на колоната „Човек и добре да живее  се жени и било каквото било”.
 
Оттогава гласът си го пускам тихо през зъби най-вече насаме в банята,
 
Та в неделя няма как да изпусна тая възможност да изокам силно макар и с бюлетина и да си върна свободата, независимостта и самоуважението, макар и за кратко.
 
Някъде към 12,30 ч. кацнах на определеното място и изпаднах в блаженство.
 
Местото празно, никаква конкуренция освен една бяла чапла и три, четири корморана на отсрещния бряг.
 
Водата джам и само от време на време се понабръчкваше за кратко от внезапно духнал лек вятър.
 
Времето топло, но не горещо, а слънцето леко скрито от облаци, та да не ти блести в очите.
 
Сега ако и рибата тръгнеше щастието щеше да е пълно.
 
Тя  обаче имаше други планове, защото през първите два чеса я нямаше никаква.
 
След това на пресекулки от по 10 -20 минути взе да пробва белите червеи и да демонстрира присъствие.
 
Така до 16 часа, когато дойде Цецо да вземе колата, бях хванал няколко представителя на водната фауна, което си бе твърде далеч от стандартите за риболов на това язовирче.
 
Това тегаво надлъгване придружено с яко оплитане и правенето на нова линия продължи доста дълго време, както се казва на „час по лъжичка”
 
 
Към 19 часа вече мислех да се отказвам защото Цецо отдавна ми бе докарал готово возилото, но пустия инат и неумиращата до последно надежда ме накараха да остана до мръкване.
 
И след третата ми последна цигара рибоците изведнъж се активизираха, както се очаква от тамошните каракуди.
 
Така в рамките на 40 минути се изкефих максимално и се запътих към вкъщи напълно доволен от днешния ден.
 
Търпение му е майката и чакане до последно!

https://youtu.be/n1-jDx4xVBI