В петък вечерта уведомих половинката си, че се самообявявам за „персона нон грата” за София и смятам да изкарам трите почивни дни в медитация и самоанализ по близките водоеми с въдица в ръка.


Не съм сигурен обаче дали прозвучах убедително, че тази жертва правя за семейството, защото удоволствието от домашната работа, спането до късно и целодневно работещия телевизор ги оставям на нея, само и само да е щастлива.


Няма да коментирам срамното си третомартенско представяне и добре, че имам доказателствен видеоматериал от излетите си, че както е тръгнало на празни живарници от началото на годината, токувиж съм изгубил доверието й и сме си развалили семейството.


В неделя реших, да посетя малкия гьол до летището на Враждебна, където съм се абонирал за първото местенце по него, което наричам „Дашното”.


Насъбралите се неуспехи на последък, мрачната прогноза за времето и спада на Биткойна който пък въобще не ме интересува, бяха достатъчен повод да отида с малки очаквания за успех.


Единствената надежда бе, че на тази дата ми върви с рибите, защото е рожденният ден на щерката която е зодия риби.


Някъде към13 ч. най-накрая успях да се натъкъма и заметнах.


В следващите два часа подържах в себе си заблуждението, че не иска да пипне защото правя нещо грешно.


През десетина минути плувката ми се движеше като асансьор по влакното от долна до горна мъртва точка и обратно, само и само да намеря дълбочината на която рибоците ще прояват интерес.


Накрая разбрах, че каквото и да правя, колкото и да прилагам научни методи и шамански заклинания, замирисва на поредния провал и това много ме напрегна.


Към 16 часа след като ползвайки богатия си речник в тази област бях сиктирдосал всичко живо наоколо, рибата, тоягата, стръвта, времето и т.н и се готвех да се предам, плувката едва забележимо трепна, повдигна се малко и дръпна 10 санта в страни.


И накрая се случи – първата перка за деня бе на куката, а в последствие и в живарника.


След това нещата се задвижиха и рибата започна активно да се храни.
Последваха два часа и половина удоволсвие на макс и чесане на краста, до като се виждаше плувката.


На другия ден убеден, че ще им скъсам трътките застъпих часови на „Дашното” още сутрина в 9, 30.


Същото място, същата плувка, сащата стръв и почти същото време.
До 17 часа нямаше пипане и се отказах.


Е, как човек да не повярва в съществуването на Висша сила, направляваща съдбата му във важни за него моменти.


Първият качествен за годината риболов ми се случи на една от най-важните за мен дати.


А предния ден и следващия бяха отчайващи.


Някои ще кажат – случайност.


Може би, но едва ли….

https://www.youtube.com/watch?v=GPk07-fPSdk