Нова година, нов късмет!

След като по отколешна моя традиция на Васильовица, за два, три часа се опитах безуспешно да сурвакам за здраве някое и друго рибе по река Искър край Враждебна, на трети януари в пълна кондиция и твърдо решен да осъществя това си намерение, взех курс към топлика на язовир Безден.
 
Силно  се надявах да се повтори излета от по предишната година и да започна да гърбя каракудите с херабунската ми сурвачка, щото така ми се е захерабунило, че само гледам азиатски клипчета и го карам на спомени, а зимата едва започна.
 
Слава Богу отвратителната мъгла дето беше налегнала София от няколко дена се разкара, та бате Райко успя да се покаже на небосклона и да дигне градусите до съвсем приличните 7 -8 за сезона.
 
 
От опит съм установил, че повечето градуси винаги са за предпочитане и за времето и за ракията, защото вдигат и градусите на настроението.
 
И друг път съм споменавал за това уникално язовирче в близост до София, което е много подходящо за зимен риболов, тъй като в единия му край се захранва от топъл извор и водата около него е по-топла та рибата обича да се върти в този участък и е активна през студения сезон.
 
Така де, както вече споменах градусите са си хубаво нещо и никой не бяга от топлото.
 
Някъде към 12 ч. цъфнах на желаното място и установих, че не съм се класирал в призовата тройка, защото четирима колеги изпреварили ме отдавна вече размятаха тояги.
 
Това щеше да е проблем, ако арендатора миналата година не бе почистил шавара, насипал пръст по брега и отворил още места за къцане, така че съвсем безпроблемно се настаних в дясно от последния колега, точно срещу щавара започващ на десетина метра от брега навътре.
 
Според мен тука бе идеалното място за херабунисване стига да бъде и достатъчно дълбоко, защото се надявах да привлека от тръстиката криещата се в нея риба.
 
Мястото се оказа и с прилична за целта дълбочина от около метър и кусур и всички предпоставки за успех бяха на лице, стига рибата да е активна.
 
Последва традиционното за мен четирийсетминутно натакъмване, което винаги извършвам толкова внимателно все едно е животоспасяваща операция и най-накрая към 13 ч. потопих сурвачката във водата и зачаках първите желаещи за сурвакане рибки.
 
До 14,30 ч. обаче на предложението ми се отзова само една дребна перка и имах още два, три опита за кълване.
 
Дали защото в тестените примамки не бях сложил късметчета или просто по новогодишна традиция рибата налиташе на мръвка нямам представа, но колегите скубеха да мен перка след перка на червей и в крайна сметка реших, че за оставащите два часа и половина да мина на сурвачката с индикаторчетата и да им предложа и аз протеини.
 
Нещата веднага влезнаха в график и заскубах и аз перки, като интензивността бе от тип няма скука.
 
Все пак отвътре ме глождеше дали по дяволите няма да се обади и някоя каракуда и отговора на този въпрос дойде около час преди да си тръгна с две дребни представителки на този вид, озовали се на кукичката ми.
 
Гвоздея на програмата се оказа една пъстърва, която ме изненада много приятно и барабинци ме полазиха по гърба от вълнение докато я вадех, та определено ми вдигна адреналина.
 
За съжаление се оказа единствена и отново след нея продължих да вадя перки, но и това е доволно.
 
След 16 ч. останах сам на язовира, тъй като колегите си отидоха и дали защото намаля шума по брега или просто и дойде времето, рибата заигра във водата и дойде съвсем близо до брега.
 
Няколко пъти изпляскаха и шарани, но малко по-далече и щом човек вижда такъв живот във водата особено зимата, когато по другите водоеми повърхността е огледало и мъртвило, няма как да не му леко на душата и приповдигнато настроението.
 
В крайна сметка в 17 ч. събрах панаира и с леко окаляни ботуши, колкото да кача кръвното на жената изцапвайки коридора вкъщи запалих Дракулеско и се прибрах доволен от първия сериозен риболов през новата 2025 г.
 
Дай Боже така да ми върви и занапред та да има и повече емоции за споделяне и повече смисъл от мръзненето през зимата.
 
Наслука на всички колеги през новата 2025г.!

https://youtu.be/c7m1j0pFAPQ