На Велики четвъртък с моя комшия и приятел Митака решихме да похерабунстваме на язовир Маслово в Костинброд.
 
Едно да проверим дали каракудата е влезнала в ритъм с манджаренето и друго аз да пробвам новите си придобивки.
 
Най-накрая дойде време с баба Наста да се разделим официално и тя си събра багажа, взе си ключовете и забягна с един млад комшия.
 
Щото и било писнало да се каля безсмислено за риба, а съвсем друго било да обикаля с него за да търсят злато.
 
Жени, какво да ги правиш, очите им все в по-младото и златото гледат.
 
Аз от своя страна, вече напълно освободен от всякакви сервизни задължение се сприятелих с едно Дъстерче, което ми се представи с името граф Дракула.
 
Та това графче най-обичало да вампирясва покрай водоемите, та нямало търпение да отпочнем излетите немедлено.
 
Запознанството ни с Дракулеску, направиха момчетата от Бричка.ком и съм им много благодарен, защото макар и да почаках един месец и кусур, в крайна сметка ми намериха точно това което исках.
 
Така че Радо, Милене да сте живи и здрави и да хилядите, дето се казва.
 
Другата нова придобивка още от зимата бе една алуминиева платформа за херабуна, дето чакам да сефтосам вече пети месец.
 
Няма какво да крия и да отричам, признавам доброволно и без бой, че някак си неусетно станах агент за чуждо риболовно влияние, така че нямаше как да не се сдобия и с такава платформа в окомплектовката за херабуна.
 
В интерес на истината след като жена ми разбра колко пари съм дал, за една бройка да стана жертва на домашно насилие, но не можа да я дигне и да ме халоса с нея, защото 15 кг. чист алуминий може да дигне с една ръка само жена от ромски произход и то ако няма кой да я види.
 
Чак след железният ми довод, че тия пари можеше да заминат в кръчмата под нас и нищо нямаше да разбере, а сега поне нещо е влезнало вкъщи, а не обратното, настъпи успокоение и някакво временно примирие.
 
Все пак отвреме навреме се присеща за нея и не пропуска да ме клъвне и да ми образува нерви.
 
Иначе тия азиатци са голяма работа.
 
Не стига че се правят всякакви удобства по такъмите, ами са измислили начин да си носят и местото с тях.
 
Наистина е много удобно да не зависиш от брега и удобните места за риболов, а да си боднеш платформата където ти душа иска и винаги да седиш на равно, само да не тежеше толкова тая пущина щото си е уморително.
 
Можеше да си взема и карбонова платформа дето тежи наполовина, ама тогава хептен нямаше да остане и за една ракия в кръчмата.
 
Тъй като азиатците седят на тези платформи най-често по турски на дебели възглавници, мен такъв вариант не ме устройва, защото когато се наложи да стана, щях да представлявам жалка гледка.
 
Нещо подобно на номера който навремето мечкарите демонстрираха с питомците си „как се търкаля пияна баба на сватба”.
 
Затова разработих два варианта за седене на платформата, така че поне само да охкам при ставане, но не и да се подпирам на ръцете и колената.
 
Първият е с херабунското столче отгоре, което е видно в това клипче.
 
При него почти всички джаджи са си закрепени на столчето и монтирам само една допълнителна стягичка за стойката на камерата и едни купешки стойки за въдиците и кепчето.
 
Другия вариант е за най-обикновено наше столче, което е по-ниско и съответно по-удобно от гледна точка център на тежестта и видимост на плувката и на което съм разработил съответния прикачен инвентар по мой си дизайн.
 
Не че китайците не предлагат подобни прикачни, но моите са по-универсални и могат да служат и когато не съм взел платформата с мен.
 
Но това ще го демонстрирам в някое следващо клипче.
 
Сега бе важно да свикна с новата разстановка на такъма.
 
Бих искал да обърна внимание на една много полезна вещ която забелязах в кличетата и която нямаше начин да не стане мой придобивка.
 
Една най-обикновена ръчна помпичка от типа помпички да точене на бензин или претакане на зеле с два метра шлаух и едно пречистващо грубо филтърче накрая.
 
Пускаш маркуча във водата и когато ти трябва имаш сравнително чиста вода под ръка.
 
Няма кофи, няма шляпане да загребеш вода, няма жабурняк и мърсотия във нея.
 
Що се отнася до самия риболов, той протече на две части.
 
В първата част, Митака седеше в ляво от мен и с дългите пръчки четири часа нямахме пипане.
 
Във втората, Митко се премести отдясно на мен и шавара на около15-тина метра, където бе видимо по-плитко и покъса трътките на амурчета и дребни шаранчета.
 
Дори успя да бодне и две каракуди, които иначе видимо още не са се разшавали както трябва.
 
Аз минах на късата тояга 4,5 метра и насочих замятанията в близост до шавара.
 
В крайна сметка успях да хвана десетина амурчета и едно шаранче, но определено бях доста далеч от риболова на Митака.
 
При мен рибите бяха спорадични и кълвяха само в близост до тръстиката, докато при Митко се бяха концентрирали навсякъде.
 
Все пак като за сефте с платформата доволно, а също съм доволен и че комшията направи хубав риболов, защото по-едно време, когато го бяхме закършили с кълванетата, все го бе отписал този язовир за бъдещи посещения.
 
Сега остава да пробвам и малкото столче с платформата и да наема някой шерп да я носи, ама Непал е далече и няма да ми е по джоба с командировъчните му, та ще се наложи май сам да си я мъкна.

https://youtu.be/kCZCoT8YsOg