В събота към обяд, непланирано се куртолисах на малкият гьол до летището на Враждебна.


Имах силни съмнения, че постъпвам правилно, като още през февруари съм се засилил да риболовствам на плувка в току що размръзнат водоем, още повече, че колегите щукари, които заварих ме информираха за тотално безхаберие на хищници и мирни риби към поднесената им манджа.


Дори с удоволствие и лека насмешка ми предложиха да замятам до тяхната въдица, заемаща част от любимото ми място и да им демонстрирам как се хваща риба в безрибен водоем.


За тяхна, а също и моя изненада още на третото замятане една хубава бабушка потърси фул контакт с мен.


Последва втора и едно кленче пуснато обратно за доугояване и леката насмешка в тона на колегите прерасна в уважение.


Не след дълго, поизмръзнали те събраха такъмите и решиха да потърсят тръпката в по чаша червено вино у дома и си тръгнаха.


Нещата при мен вървяха като квалификационни серии на спринтови дисциплини.


В смисъл три, четири бързи кълванета и засечки и после десетина минути период на напразни надежди.


Времето бе изпаднало в тежка депресия и като жена в критическата, редуваше ту студен силен вятър, ту лек дъждец, после „изгреяло ми е ясно сонце” и отново облаци и вятър – абе побъркана работа.


Някъде по икиндия започнаха да се обаждат и доста по добри екземпляри, но онези дебелани от миналата година, които бе задължително да се вадят с кепче, днес пасуваха.


Реших да заснема в клипчето, колко полезна е косата за водорасли при закачки. Трябва да уточня, че тази си я направих сам по подобие на купешките, защото те са едва ли не от бяло тенеке и се кривят много лесно.


А мойта е от два милиметра ламарина и в средновековието най-вероятно би служела като оръжие.
В крайна сметка, неплануваният излет ми достави много приятна изненада и удоволствието бе пълно.


Кой да предполага, че в това гьолче още през ранния февруари ще има пряко предаване на шоуто на враждебненските баби.

https://www.youtube.com/watch?v=a2AJHdhTAcA