Най-накрая постигнахме Голям Шлем с обстрелването в смисъл отснимането й на клипче, на последната и най-трудната за риболов според нас кариера по протежението на Лесновската река.


Световрачане падна и вече е част от личната ни видеодокументалистика та може да спим спокойно.


В неделя с Павката с посърнало настроение след съботното поражение, което претърпяхме на каналите около Беланица, направихме ход на отчаянието и се установихме на носа отделящ малкия от големия гьол.


Павката чучна до шавара от към големия, а аз в края на носа заметнах в малкото езерце.


Тази моя не особено умна позиция като се има предвид 50 сантиметровата дълбочина там и избуялите водорасли по дъното, се дължи на факта, че в началото на април почти по тъмно успях да бодна на същото място две много добри червеноперки, едната която бе и личен 350 грамов рекорд за тази риба.


Та кадрите с тези рибоци, ще ги включа и в настоящето клипче, за да им се радвам след време, като се сетя за Световрачане.


Да ама в началото на миналия месец гьолчето бе значително по-пълно с вода, а водораслите по дъното бяха малки, като току що набола брада.


Сега нещата бяха коренно различни и след четвъртата извадена слънчевка се врътнах на 360 градуса и цопнах плувката в големия гьол, където дълбочината от 1,50 бе определено за предпочитане.


Павката вече бе отбелязал първата перка на бял и в крайна сметка това реши нещата в полза на голямото езеро.


Не след дълго и при мен се заиграха дребосъци с плувката и нещата започнаха да изглеждат по друг начин.


Заредиха се червеноперчета, уклей и костурчета и започна да се очертава приятно прекарване на деня.


Павката дълго и упорито ги търсеше на бял и често се караше на слънчака за поредната гавра с червея му, но в края на крайщата мина на универсалната за всички мирни риби стръв по това време – хлебна троха и ги зачеса на нея.


Аз от своя страна от началото я гонех на нея и инцидентно я сменявах с бял, жито или малко топче хляб.


Макар, че и на бял хванах някоя и друга перка или костур установих нещо което много ме учуди. Житото както и топчето смачкан на качамак хляб нямаха никаква ефективност, честото кълване бе само на троха.


Имах и едно пародоксално вадене на уклей, който го бях закачил зад гръбната перка, все едно съм го нанизал за стръв.
Това е толкова невъзможно да се случи, че е равносилно на шестица от тотото.


Между другото, там не мога да уцеля и тройка.


И днес месец май се държеше странно и ни обливаше ту със слънчево време, ту със буреносни облаци.


Все пак беше облекчение да гледаме сипещия се дъжд над Витоша и посоката на въздушното течение откарващо далече от нас тъмно сините облаци.


Не че ни се размина без дъжд и думкания на гърмотевици, но като цяло нищо сериозно.


Та така – най-накрая от Световрачанския гьол успяхме да изкопчим един сравнително приятен излет и доволни от резултата се прибрахме по живо и по здраво по домовете си, а големите линове, перки и каракуди ще оставим за някой друг път.

https://www.youtube.com/watch?v=uCNTotYVD6M