Риболов на баластриерата до квартал Челопечене

Грабнете още свежи идеи и информация за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов на баластриерата до квартал Челопечене:

  1. Мястото е с координати:

    в средата на гьола

  2. Метод на риболов

    на плувка 1 гр. с директна 5-ца

  3. Захранка

    жито и бял червей

  4. Стръв

    хлебна троха, жито

  5. Особености

    през цялото време едри риби играеха по повърхността на водата

  6. Резултат

    повече от отличен, около четири килограма риба – едра бабушка, червеноперка и едра каракуда

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    10

Всеки път при възможност на връх Рожденния ми ден си самоподарявам риболовен излет.


Тази неделя реших да посетя Великото Челопеченско Езеро, наричано понякога пренебрежително гьол.


В събота с Павката бихме път като улави за да хванем по една рибка и да изпокъсаме толкова куки и тежести, че скоро ще се усети недостиг на пазара при попълване на запасите ни.


Явно е вярно, че преди Рожденния си ден, човек е в дупка.


А дупката в която бх попаднал и завлеках и Павката бе направо гиганска и черна.


И така в неделя към обяд, успях да се натъкъмя на едно местенце голямо колкото за крак и половина и с много надежда и блясък в очите заметнах.


След няколко уточняващи хвърляния при последния такъв опит плувката вместо да се устреми към дълбочината, полетя във въздуха.


Бях втрещен от създалата се ситуация докато не забелязах едно водно конче опитващо се да ми отмъкне житото.


За втори път в рамките на година нацелвам това насекомо в полет и започвам да си мисля, че всеки природонаучен музей би ми предложил скъпо платена работа за да попълвам колекциите му от набодени на карфица насекоми, уловени от трудно достъпни места.


Тамън се отървахме взаимно с водното конче и вдясно от мен на около 10м, под ъгъл изплува тюлено-подобна глава на морски леопард.


Оказа се видра с големината на амазонските си посестрими, която с отегчение реагира на жалките ми подскоци на място, придружени с ръкомахане и мощно звукоизвличане, зовящо цялото и роднинско съсловие.


Докато осъзная, че мога да я снимам, тя вече бе забила на около 50 м. навътре.


Камерката с която снимам е без зум и далечните кадри не са й силна страна, но въпреки това макар и лошо се вижда плуващото чудовище, което говори за размера му.


Най-накрая се започна и с риболова и една много добра баба се полакоми за житцето ми.


Тамън се нагласих психически за риболов на едри бабушки и нещо надхвърлящо представата за такива мощно опъна тоягата и не ми остави никакъв шанс да се запознаем.


По натиска и опъна съдя, че надхвърляше кило и канче на тежест, а от практиката знам, че всяка пропусната риба е най-голямата която някога ти е кълвала.


Отново последва бабушляк и нормализиране на риболова….. и се започна с едни каракуди, дето човек ги чака по цяла вечност да ги напипа.


Първата гонеше килото на дължина и нямаше как да се излъжа, че е там някъде.
Но в действителност се оказа 700 гр. красавица.


Явно хвърлила хайвера и отслабнала от недохранване, рибата бе намалила теглото си драстично, макар силата и съпротивата й да баха същите.


След нея отново се сборихме с много едра перка и приятното прекарване на Рожденният ми ден, се заформи във фантастично преживяване.


Последва нов удар и борба и още една цепеница излезе в ефир за пряко предаване.


После трета, четвърта и така нататък.


Едри парчоци ми сгъваха тоягата и изпитваха уменията ми.


Разбира се още един два пъти се случи и откачане, но това нямаше значение защото едрата каракуда налиташе на житото, като невиждала.


Ясно ми е, че това положение трае съвсем кратко, когато рибата изпълнила родителския си дълг тръгва да се храни активно.


Въпрос на късмет си е човек да уцели времето и мястото на рибните пасажи от едри бабаджанки.


С една тарикатка която успя да се завре във водораслите се наложи да се надлъгваме и да си играем на изчакване.


В края на краищата човека победи природата и тя отиде на визитация в живарника.


След шестата подобна дебеланка, усетих, че съм изпълнил дневната норма и последните две ги пуснах да донадебелеят за следващи риболови.


Накрая като по часовник затапих с поредна много добра перка и преизпълнен с щастие и заредени батерии на макс напуснах бойното поле.


Та Великото Челопеченско езеро днес ми направи подарък, за който мечтаех от много време.


С две думи – Начелопечих се здаво!

https://www.youtube.com/watch?v=Gp5PdhZ1ojQ
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още информация за риболов около София