Забраната вече тече с пълна сила и настана време да обиколя кариерите около София.


Макар, че кажи речи всичките съм изтипосал на клипчета, все още има по някое и друго гьолче, което си е ново и за мен.


Та в деня на храбростта, въпреки апокалиптичната синоптична прогноза, храбро зацепих към едно от богровските езерца, едвали не под магисралата.


Някога тези гьолчета бяха опаковани от тонове боклуци, тъй като това бе сметище.


Поради тази причина почти не съм ходил по тях и слабо помня, какво беше.


Гьолчето което набелязах за Гергьовско посещение и което предната седмица опознавателно посетих за първи път, е прекрасно езерце, чисто, с удобни брегове, прилична дълбочина в края и пълно с живот.


След като вече бях открил черния път през Джъмбото, водещ съвсем близо до него, то единственото нещо което можеше да ми развали рахатлъка бе времето.


В крайна сметка минах без дъжд и светкавици, но със силен вятър, който духаше слава Богу в гърбът ми.


Заради този вятър и намръщените облаци, през целия ден бяхме едва трима колеги по целия гьол.


Още с първото хвърляне нещата замирисаха на успех, защото първото за годината линче захапа куката.


Лигльото не дочака да го пусна нормално, а с един плъзгав напън се изсули от ръката ми и цопна във водата.


После дребни червеноперки запачнаха да ме дразнят с непрекъснати набези, към стръвта ми.


В крайна сметка, дочаках обичайното повдигане на плувката и първата каракуда се озова в живарника.


Последва период на напразни засечки и дребни червеноперки, докато още едно малко по-голямо линче, разбрало, че със сигурност ще го пусна обратно във водата, смело налапа стръвта.


В късния следобед, потръгна и рибата която търсех целенасочено и то кълвеше еднакво добре както на троха, така и на жито.


Макар и не кой знае колко активно, каракудадата попипваше и създаваше емоций.


Така в крайна сметка пет дебеланки ме удостоиха с присъствието си и осмислиха риболова.


По между тях непрекъсната имах пипания на червеноперки и в крайна сметка всичко това направи излета ми пълноценен.


Привечер след последната каракуда, затапих с една перка и заедно с един колега с който се запознах на място се ориентирахме към, чакащите ни вкъщи ракийка и салатка.


Много съм доволен от този излет, защото гьолчето наистина си заслужава да бъде посетено, и почивката по него е гарантирана.

https://www.youtube.com/watch?v=t6kPapSH1UY