Не обичам зимата и това си е!
 
Студено, ветровито, мрачно, кишаво, а ти седиш, дзинзикаш и се надаш нещо да клъвне и осмисли мазохистичното ти отклонение от нормалното човешко поведение.
 
Освен това на мен  ракия и пържоли ми се пият и хапват и на 40 градуса плюс, така че ако зимата траеше от Коледа до Ивановден цена нямаше да има.
 
За това такива слънчеви дни с температури около 10 положителни градуса, като тази февруарска събота са си направо подарък Свише и е грехота човек да ги пропусне.
 
От няколкото безидейни излета по Искъра и Лесновската през януари се убедих, че единствената река непосредствено около София по която може да се очаква някакъв резултат е Блато.
 
И тъй като много вече ме бяха засърбели ръцете да покъцам с индикаторчетата, а също и да пробвам една моя хрумка за захранване се сетих за вира, който се образува при сливането на Сливнишката река в река Блато.
 
При пристигането ми на място обаче останах малко разочарован, защото реката бе изправяна и макар, че вирчето съществуваше основното вливане бе изместено с двадесетина метра по-надолу, а в него се втичаше само едно каналче от Сливнишката река.
 
Все пак се позиционирах в средата на вирчето и се натъкъмих с новото херабунско столче с всевъзможни екстри, което най-накрая Алиекспрес благоволи да ми достави.
 
Разгеле около 13, 30 часа, дойде ред да пробвам и новата си придобивка за горно захранване, която си изработих сам на базата на аналогичен модел, видян в някое азиатско клипче за риболов с индикаторчета.
 
Както вече споменах, целта е да се захрани точно определено място например дупка сред шавари или водорасли с падаща концентрирано стръв от повърхността.
 
За долно захранване има байт дропери, но често особено в по-застояли и силно обрасли с водорасли води на дъното кислорода е в минимално количество и рибите стоят в по-горните слоеве.
 
Та с няколко думи от капачка от минерална вода запълнена с фибран, залепена за дъното на капачка от пяна за бръснене и шнурче привързано с оловна лентичка за тежест получих както се оказа идеална и много добре работеща система за горно захранване при работа с обикновена въдица.
 
Може би ще е разумно да я нацвъкам с едномилиметрови дупки цялата за още по-бързо обръщане и да не загребва вода при вадене, но за сега ще оставя нещата така, защото мога да я ползвам и като загребваща малка кофичка, когато ми трябва вода за месене на тестените захранки.
 
Понеже винаги има нещо, което за малко да недостига на едно място да е перфектно и в този случай беше така.
 
Спокойната вода на вира беше от насрещния край и се налагаше да хвърлям през основното течение на реката.
 
То в края на краищата в еднн момент завличаше влакното на линията и ииндикаторчетата поемаха по течението.
 
Тъй като те са създадени за риболов в спокойни води, ефективността им при изтичане си е направо слаба, но за сметка на това изключителната им чувствителност през времето в което стояха на едно място ми гарантираше забелязването на всяко попипване на рибата.
 
Това което плаваше във вира и налиташе на стръвта ми, основно бяха дребни и тук-таме средни перчици и чат-пат по някое дребно кленче.
 
Но пък динамиката на кълванетата беше голяма и съчетана с честото прехвърляне и хубавото време правеше излета задоволително приятен.
 
Можех да хвана още доста рибета, ако не бях реших да пробвам и класическата херабуна с плувка и теста на куките.
 
Явно още не ми достигат знания за това да ловя в течаща вода и то през зимата риба по този начин, та утрепах около два часа в безрезултатни проби, преди да се върна отново на индикаторчетата.
 
Привечер най-накрая засякох едно що годе прилично кленче и от страх да не изпусна първата по-едричка рибка вкарах в употреба кепчето за всеки случай.
 
За съжаление се оказа единствената такава, макар че започнаха да се повяват мехури по повърхността които са придвижваха на ляво или дясно.
 
Определено бяха плод на някоя шаранов тип риба, най-вероятно каракуда, която ровеше по дъното за храна.
 
Не си носех торен червей за да се пробвам за нея, защото зимно време това може би е единствената стръв, която би я изкушила да клъвне, така че шанса да лапне белите червей беше много малък.
 
В крайна сметка към 18 ч. събрах панаира и се ориентирах за прибиране.
 
Две думи и за пътя до мястото.
 
Става и за обикновен автомобил, но тъй като е няколкостотин метра през полето, разумно е да се отиде само когато е сух със сигурност.
 
На другия ден в неделята бях запланувал да отида на вира, където е основното вливане и да потърся едрия клен, защото ми изглеждаше много перспективен за целта.
 
Времето обаче нямаше нищо общо със съботното и беше от типа „бате кой седне през лятото на сянка, да пукне”.
 
Не стига че бе студено и ветровито, но се наложи да копая като борсук за да си направя удобно място за сядане по стръмния склон на брега.
 
За жалост целия ми труд отиде на вятъра, защото нямах нито едно пипане или изяждане поне на едно червейче.
 
Единственото по-интересно и полезно нещо, което си заслужава да се покаже е връзката от велкро лентичка, която си направих против отвличане на въдица от едра риба.
 
А това е напълно възможно и ми се е случвало по тази река, още повече, че стойките на херабунското столче нямат нищо което да попречи това да се случи, както например кобиличестата стойка с която съм свикнал.
 
В крайна сметка се потвърди правилото в риболова, че ден с ден не се повтаря, особено при такава рязка промяна на времето.
 
Все пак като за февруари и то съвсем наблизо при цялото това нямане по другите реки, бих казал доволно, пък ей го къде е март, че да се хванем за зелено и ние и рибите!

https://youtu.be/cDro4QyxLgo