Абе хората са казали „На малко прасе и нов началник не се радвай, че не се знае каква свиня ще излезе от него”.


Ама аз не – „Нова година нов късмет”.


А тя вместо успешни излети, ми довтаса с Инстанбулска конвенция.


Затова януари и февруари имат огромен проблем със самоопределянето си.


Жега, жега па студ, баш за укенда. Направо да се чуди човек защо имената им са в мъжки род.


Боже опази и останалите месеци да не са наясно от кой пол са, че голем рибарски джендър ни чака.


В събота с баба Наста направихме „Рипни Калинке” на Черното кафе във Враждебна.


Не толкова, че очаквах нещо да хвана, колкото че до сега не бях снимал това емблематично място.


В крайна сметка се инсталирах на ръкава от р. Искър който се влива в баластриерата на около 50 м. от устието му.


Такъв рибарски конфорт има само по някои платени водоеми.


Някой колега табиетлия се бе постарал да направи вкопано столче с истинска облегалка и седалка от дебел стереопор.


Както се казва – сполай му.


До тук с хубавите неща.


С много много зор успях да хвана 10-тина подобия на дребни бабушки и един подрастващ костур.


И макар, че изтарпях 4 часовия напоителен дъждец и както винаги замръкнах последен, нищо сериозно не посегна да клъвне.


Отдавна не бях писал тройка на риболовен излет и беше крайно време това да се случи.
Все пак не е толкова зле като се има предвид че месец и кусор обикалям безславно всеки укенд по онези места, които винаги са ме радвали в началото на годината.


Птичия грип, свинския грип, щамът Калифорния отминаха, а от къръка дето ме е хванал отърване няма.


Май ще трябва да ходя врачка да ми бае против уроки.

https://www.youtube.com/watch?v=kTa9sqTP1Bc