Съботно-неделният излет проведох на богровските кариери.
Двамата с Митака – приятел и колега риболовец се установихме в далечният край на голямото езеро, далече от боклуците в началото на гьола.
Не че тук бе кой знае колко по-чисто, но е някак по-търпимо.


В последствие към 17ч.,към нас се присъедини и Жорката – приятел на Митко.
Павката бе заминал по мотанско да търси адреналина и покачване на кръвното си налягане чрез скокове с парашут.


И така с Митака се застопорихме на това чудесно място с дълбочина до брега към 4,5 м.
Резултата бе едно костурче, което с малко въображение човек би могъл да нарече прилично.За това след извесно време се ориентирахме към близко място, значително по-плитко, обрасло с изсъхнал папур и много затревено дъно.


Това бе добра идея, защото червеноперката започна да кълве, макар и не много активно. Заради пълчищата слънчевка я търсехме на топче хляб или жито.


В неделята зареден със знания за местото и очакване да им скъсаме тръдките, акостирахме с Павката (оцелял след скоковете с парашут в събота) на местото от предния ден.


За разлика от вчера ни посрещна слънчево, но много ветровито време до пладне.


И тъй като ден с ден не се повтаря и независимо от положените усилия по разчистването на нова чудесна дупка в шавара от Павката, рибата бе далеч от мисълта да се храни през деня. Едва към 19ч. за около час и половина направи малко шоу на потъващи плувки, та успяхме да спасим излета.


В събота на тръгване от гьола ни се случи интересна случка. В настъпващия вече мрак изнизвайки се последни от колегите, забелязахме аварирал автомобил на пътя, отчаяно свиркаш още преди да го доближим.


За нас бе твърде шокиращо, когато видяхме шофьора му.
76 годишна баба, куцаща, с бастун, без какъвто и да е придружител и нямаща и грам представа къде се намира.


Случката завърши с хепи енд за нея, защото обяснихме на пътна помощ, къде да дойде иначе горката жена щеше да нощува по средата на нищото, защото до сутринта едва ли някой друг щеше да мине.


Извода от богровските ни приключения е че около първи май, празник основно на червената част от света е някак логично червеноперката да е малко по-активна от останалите риби, а те да го дават по-лежерно – разбира се това е в рамките на шегата.


Риболова по тези места е труден и когато човек идва инцидентно по тях, не бива да разчита на кой знае колко успешен излет.

https://www.youtube.com/watch?v=8LWl7vvOaFc