Имам чувството, че един живот не стига да топне човек пръчките във всички водоеми около София в които плуват рибоци.


Поредната ми изненада е големия гьол в село Лукорско, за чието съществуване съм убеден, че и много други колеги не подозират.


Разположен на висок табен над селото той е доста голям и удобен за риболов от всички страни.


Палаткаджийте спокойно могат палаткаджийстват на воля, а любителите на дънните въдици със сигурност ще се абонират за него.
Щукарите пък няма начин да го подминат, защото държи зъбатки и малкото местни колеги които видах, основно бяха тападжии и блеснари.


Та в последния ден преди затварянето на сезона се инсталирах на югоападният му бряг, където е и по-голяма му дълбочина – около 2 метра.


По сведенения придобити на място от местната информационна служба „Лукорски риболовец”, в гьола трябваше да плува всичко познато на света с перки и люспи, но аз все пак реших да потърся най-разпространените видове у нас, каракуди и бабушляци.


Началото даде едно дребно уклейче, което впоследствие извика на помощ батковците си от последния клас на гимназията, та размера на рибките се увеличи до доволно поносим.


Истината е че не бях подготвен за уклейски риболов със съответната манджа, за това ятата не се задържаха дълго на едно място.


Дълбочината по дъното регистрираше удари на дребни перки и костурета, гълтащи чат до опашката.


Все пак не се размина и без по-сериозни емоции, като в единия случай някаква около 200 гр. гад не изчака спокойно на куката да включа камерата, а се пребори в последния момент с мен и запази анонимността си.


А в другия нещо доста тежко поведе и изплю кукичката, като придвидливо запази червейчето за себе си.


Чак привечер успях да бодна една по-прилична перка, колкото да се разбере, че плуват и добри екземпляри в гьола.


Времето като зло куче на верига непрекъснато ме плашеше с проливни дъждове и гърмосветкавици, но в последствие махна пренебрежително и задуха силно да разкара облаците.


В крайна сметка Лукорско се оказа сполучлива риболовна дестинация, която в продължение на много години е се е укривала успешно от мен.


Вярно, че нямаше борба с едри рибоци, нямаше огъване на телескопа от тежеста им, нито пък топене на кепчето във водата, но това го отдавам на абсолютното непознаване на водоема и според мен все още студената вода там и съответстващата на това по-слаба активност на рибате.


Може би подходящото време за риболов по това място е след откриването на сезона.

https://www.youtube.com/watch?v=sdTePRMhfY4