Предварително искам да известя на всеки колега заинтересувал се от това клипче, че в него няма някакъв запомнящ се риболов, а по-скоро рутинни засечки на редки сравнително дребни каракуди и може би нов световен рекорд по улов с въдица на най-дребна рибка.
 
Защото, какво друго освен световен рекорд е да боднеш на куката рибка два пъти по-малка от нея.
 
Но дори и този нечуван подвиг не би бил повод за създаване на това клипче, ако то не бе изцяло в тон с идеята, която изповядваме в канала и сайта ни.
 
А именно, да предоставя видеоинформация за слабопознати и рядкопосещавани места за риболов и почивка.
 
Мисля, че това ще е първото в Интернет подобно клипче за едно от четирите смочевски водоемчета и съдейки от резултата най-вероятно и единственото.
 
Та миналата събота с Павката най-накрая сколасахме да посетим Смочево, за което научихме от един кочериновски колега преди известно време, обикаляйки прословутите тамошни блата.
 
Първоначалната ни идея беше да се застопорим на най-достъпното от всичките гьолчета, намиращо се на няколко метра от основния асфалтов път до селото.
 
Само че, нещо водоемчето не ни допадна и решихме да хвърлим по едно око на другите две, до които води черен път, но напълно проходим и без особени офроуд препятствия.
 
Дето се вика да идеш до Рим и да не видиш Папата или в нашия случай да побегнем веднага към близките Кочериновски блата, които бяха вариант Б, преди да сме се убедили, че и останалите не са ни по вкуса, след като сме били толкова път, не говори за здрав разум и логична мисъл.
 
А и онова любопитство съчетано с надежда за успешен излет на ново непознато място, дето ме човърка винаги в такива случай, нямаше да миряса докато не се убедя с очите си в безсмислието на токова начинание.
 
Гьолчета се оказаха доста по перспективни на пръв поглед, защото и по двете имаше по няколко колеги, но лявото беше почти изцяло покрито с плуващи водорасли и доста неудобно за директен достъп с автомобилите, затова се насочихме към дясното.
 
То макар също покрито с повърхностна водна растителност имаше достатъчно свободни петна за риболов .
 
На мен това ми бе достатъчно, защото какво по-перспективно място може да иска един плувкар от достатъчно свободна зона за замятане оградена от три страни с плаващи водорасли и шавар.
 
Само че, Павката нещо се сдуха, не го хареса и реши да заложи на познатото Кочериново.
 
Така че, аз останах за да задоволя любопитството си, а той отпраши към блатата.
 
Както винаги докато се натакъмя минава близо час и тамян да влезна в график и да заметна и те ти го моя приятел се върна двойно разочарован.
 
Оказа се, че вече до тези блата и местата на които ловим няма достъп и няколкото пътя по които стигахме са кой преграден, кой наводнен, кой обрасъл до непроходимост.
 
Така, че явно тази дестинация ще я отпишем от годишния си календар за неопределено време, докато нещата не се оправят.
 
Самия риболов протече в порядъка, замятане, тропане три пъти с крак като Луй Дю Финес, засечка и на куката дуки, демек никой.
 
С хвърлянето нещо започваше да топи и разнася плувката насам, натам и след класическо кълване непременно следваше ялова засечка.
 
Признавам си, че след двадесетия подобен случай изпаднах в нервна криза и бях готов дори и на незаконни действия, ако имах под ръка ръчна граната, само и само да видя кой е този наглец дето ми съсипва риболова.
 
Разгеле, Господ се смили и предотврати физическо насилие над риболовния ми инвентар, като не позволи да пресека червената линия след която се връщам със счупена от яд пръчка в коляното или земята, псувайки, всички видове риби вкупом и поотделно,  дарявайки ме с един дребен кубинец при поредната ми засечка.
 
Оказа се, че в това гьолче плуват толкова кубинци или жържъци, както им викат в Телиш Плевенско, че ако някой построи консервена фабрика до гьолчето, ще има суровина за консерви тип копърка поне за десет години напред, задоволявайки не само българския пазар, но и световния.
 
Колкото и да е странно, след като разбрах кой ни е противника, някак си се успокоих и вече основния залог стана, не дали ще хванем голяма риба, а дали въобще ще хванем някаква прилична риба.
 
В края на краищата все пак успяхме да хванем по някоя и друга каракудка, но това явно бе предела на възможния улов на това място.
 
Накрая успях да бодна и толкова дребен кубинец, че чак когато куките дойдоха на десет сантиметра от очите ми видях, че има риба на едната.
 
Не ми стигаха тия жържъци, ами в гьола живеят най-простите жаби на земята.
 
Тая гад не се научи, че червената антенка на плувката не става за ядене и почти всеки път след попадането й във водата я атакуваше стремително.
 
Не помогна и залавянето на една такава лакома твар, защото след като я пуснах обратно, се върна на същото място и поднови опитите да ми изяде антенката.
 
В осем Павката потегли за вкъщи, а аз както винаги затворих последен гьола в осем и тридесет, надайки се безуспешно, че нещо запомнящо се, ще се случи в последния момент.
 
В крайна сметка се оказа, че в Смочево няма нито смоци, нито риба, а само пълчища кубинци, лакоми жаби и тук-таме някоя каракудка за цвят.
 
Така, че едва ли ще го посетя някога пак, ама да не се заричам, че както се казва – „Човек предполага, а Господ разполага”.

https://youtu.be/-a1enSJrPlE