Пред алтернативата в неделя заради лошото време да участвам в домашния вариант на предаването „семейни войни” или да избера мократа свобода на спокойното изкарване на почивния ден у мен нямаше и грам колебание на кои джи пи ес координати щеше да бъде местоположението.


Та рано сутринта вече косех и разширявах едно много приятно място на езерото до платения гьол в село Кривина.


Това бе едва втория път в съзнателният ми живот в който посещавах тази баластриера, като предишното ни идване преди няколко седмици с Павката завърши с фиаско.


Именно такива проклети водоеми в които слуката е рядка са голям дразнител за мен и ако все пак успея да им надделея удоволствието от рибилова е максимално.


Първите признаци, че днес най-вероятно ще имам близки срещи с представители на местната ихтиофауна, бяха многобройни почуквания и доста ялови засечки.


Докато след час и половина плувката най-сетне потегли настрани и влезнахме в открит конфликт с едина много добра бабаджанка.


В следващите три часа единственото което извадих бе една миниетюрна каракудка и отново ялови засечки.


Това ме принуди да потърся друго местенце и се чучнах под две дървета, които бащински ме пазеха и от развихрящия се от време на време дъжд.


Реших да сменя и тактиката и набодах достатъчно голям земен червей да изкуши и най-капризната каракуда.


Вместо нея обаче пръта бе огънат от много хубав раиран разбойник, който оказя яросна съпротива.


Последваха още два костура с далеч по-малки размери от първия и след това слънчевата пираня започна да вършее червейте ми и недаваше на нищо друго да ги пробва.


Привечер най-накрая разпънах седмицата, която носех, но от класически мързел не я бях ползвал до момента и си осигурих още няколко метра разтояние по-навътре.


Резултата не закъсня е още една каракуда дойде на взгляда и това бе всичко за този ден.


В интерес на истината не съм съвсем сигурен дали да съм доволен от риболова имайки предвид трудния водоем и добрите размери на рибите или да съжалявам, че не избрах друго гьолче, където със сигурност щях да имам по-чести удари.


Този въпрос ще го оставя отворен, защото в средата на лятото може би ще дойда отново тук на инспекция.


Или както се казва „мечка се бори до три пъти”, пък да видим дали тогава гьола ще е по-благосклонен към нас.

https://www.youtube.com/watch?v=G0v9AldpsMw