Село Драговищица до Костинброд е много малко популярно, като риболовна дестинация в сравнение с аналогичното село до Кюстендил.


Този факт и идеята да представяме малко познати места около София ме накара в събота да цъфна на брега на микроязовирчето му.


Преди около месец го бях посетил и единствената риба която се бе раздвижила бяха безчетните ята от дребен уклей, за това днес без кой знае какви надежди бях решил да видя плува ли и някаква друга риба тук.


Заел позиция на стратегическо шаварено заливче в края на стената набързо отбелязах два последователни костурони дребосъка и страхувайки се да не направя хетрик с трети подобен, смених позицията с 10-тина метра в дясно, където ставаше и по-дълбоко.


Тъй като търсех каракудата на торен на дъното, а и бях с по-голяма кука от уклейско-червеноперския размер, то ятата от дребни наглетци ме бяха оставили на мира.


Това добре, но на мира ме остави и самата каракуда до момента в който рязак удар и кратка борба с нещо по-едро ме остави без кукичка, вързана лично от мен и това си бе класическа мистерия.


Отговорът й дойде със следващата засечка, когато торният бе налапан от една подрасваща щучка и само късмета че кукичката се бе забила в края на устата й ме ощастливи да се запознаем отблизо с нея.


След прекалено дълго мълчание на инструмента ми за риболов, вързах една 16-ка и дръпнах на малко по-плитко.


Това се оказа печалившия ми ход и се започна, макар и не много често но сравнително редовно, почукване на червеноперчета, който се надпреварваха често с уклеките за вкусното бяло червейче.


До края на риболова това бе и рибата създаваща ми някакви що годе пълноценни емоциии, като от време на време и някоя лакома уклейка щъфваше на кукичката.


Имаше и едно изключение от по-приличен костур, но както казах това си бе изключение.


Каракудата явно си седеше в шаварите, хайверосваше си се и въобще не и бе до ядене.


В крайна сметка мога да кажа, че това водоемче е много приятно с природата си, спокойствието от липсата на оглушителни компании, за които риболова е като събор на българо-сръбската граница – миризма на скара, алкохол в изобилие и сръбско на макс.


Нада ли човек може да разчита на екшън с големи представители на шарановия род, но ако не е тръгнал с голяма кошница определено ще изкара приятни часове по бреговете му, а и е на един хвърлей място от голямата лудница.

https://www.youtube.com/watch?v=Djerd_nMaLU