Дълго чаканата почивка в Приморско, тази година бях решил да мине под знака на неуловимата от мен до сега Кримска мряна, за която щом споменах на местните колеги се усъмниха че съм в неадекватно психично състояние.


Как обаче за четири дена завиране по гъсталаците на Дяволската и Оряшката река успях да бодна цели две мренчета ще разкажа във Фейсбук страницата ми – Риболовни маршрути.


Та последните два дни от почивката прекарах на любимото ми място на реката на Сатаната и новооткрития за мен Голям Лозенески язовир.


За съжаление Дяволската река, както и почти всеки водоем в околността са подложени на масово електрифициране от местни групи електробракониери.


Парадоксално е но възрастен местен бракониер на Оряшката река ми се оплака, че в залаганите от него кошчета, вече почти нищо не влиза заради бракониерите електротехници


Та именно поради тази основна причина шаран по Дяволската стана изключително трудно да се хване и просто не си заслужава ранното ставане.


Макар, че хванах две каракуди и тази риба явно влиза в хранителната кошница на гореспоменатите енергетици.


Слава Богу, че поне за сега хубавата и много вкусна белица все още я има в реката, та си поначесах крастата.


Искам да подчертая, че това клипче го пускам най-вече зеради основната идея – да предотставям визуална информация за непознати места.


Именно такова място за мен се оказа Големият язовир в село Лозенец което е съвсем близо до Китен.


Близо 25 и повече години почивам в Приморско и добре, че беше Гуглето мапса, да разбера за съществуването на този водоем.


Та последния следобед от почивката изкарах на него, надявайки се да ми се случи както в документалните поредици за рибилов по Диискавари и Енимал планет, където всеки път на водещия точно в последния момент преди да си тръгне от дадена река, клъвва голямата риба за която е дошъл.


За мое съжаление в реалността нещата стават по друг начин, така че голямата риба по този язовир ще я търся да е живот, здраве и финансово обезпечение – догодина.


Иначе в яко източения язовир установих наличието на слънчак и бабушки, бабушки и пак бабушки.


Разправят, че плували и таранки, но явно бяха или много срамежливи или забили на някъде, защото при мен нямаше следа от тази гад.


В интерес на истината на петнайсетина метра пред мен изигра еднократно доста едра риба най-вероятно шарковец.


Та в крайна сметка приключих риболовните си черноморски скиталчества с изключително скромния резултат от две Кримски мренчета и едно ново за мен място в което най-вероятно отново ще топна въдиците догодина.

https://www.youtube.com/watch?v=Sd0P-E8Zq3I