С дълбоко прискърбие съобщавам, че в събота към 11 ч. точно пред първия тунел в посока Перник се спомина обичната ми Фронтерка – Баба Наста.
 
По първоначални данни няма следи за насилствена смърт и вероятната причина е инфаркт на скоростната кутия.
 
Окончателната версия ще бъде потвърдена едва след направена аутопсия в някой автосервиз от квалифициран автомонтьор, ако въобще реша да правя такава.
 
По-вероятно е да бъде официално погребана в централна софийска автоморга, като годните й органите бъдат дарени на други нуждаещи се от трансплантации Фронтери.
 
На опелото й около тленните й останки ще бъдат запалени свещи Шампион и Бош, а вместо букети прощаващите се, могат да оставят болчета, гайки или в краен случай бензинова помпа.
 
Макар, че за енти път обявявам кончината й този път дори и ако по някакво финансово стечение на обстоятелствата възкръсне отново, то със сигурност това няма да е същата кола, а ще носи името Вечната Амбър.
 
Така, че сбогом Бабо Насто и мир на колелата и купето ти!
 
Та в събота се бях запътил към яз. Мърчаево, но тази тъжна случка рязко обърка плановете ми.
 
Все пак след като успях да прибера трупа на Фронтерката с пътна помощ, взех колата на сина ми и към 16 ч. бях на язовира.
 
За няколкото часа риболов успях да хвана 2 каракуди, толкова колкото да се амбицирам да повторя на другия ден мача, но като твърд титуляр от началото до края, а не както в съботата, като влезла резерва в последните десетина минути на второто полувреме.
 
Едно е да искаш, друго е да стане и тъй като ранното ставане не е от силните ми страни, в неделята около 11 ч. успях да стигна до язовира.
 
Този път имаше доста хора дошли преди мен, така че с мъка се класирах за последното свободно място, падащо се непосредствено до мястото ми от предния ден.
 
Независимо, че двете места са на три, четири метра едно от друго, дълбочината им е почти с 50 см. разлика в ущърб на новото.
 
Може би и за това не се бе намерил желаещ за него, защото дълбочина от около 40 – 50 см. не е от най-привлекателните за риболов.
 
След като се натъкъмих и накитайчих въдиците, реших да започна с индикаторчетата на хлебна троха и близка дистанция в шавара в ляво от мен.
 
Дълго време нямаше никаква индикация, че нещо ще се заинтересова от трохата, било то дори рак или костенурка и за това пуснах в действие и херабуната в корейски стил на далечна дистанция.
 
Явно конкуренцията е движещата сила навсякъде, защото не се мина много време и индикаторчетата отбелязаха точка с първата за деня каракуда.
 
После при една засечка нещо скъса линията на херабуната така, че все едно беше отрязана с ножица.
 
Тъй като не усетих някакво голяма съпротивление предполагам, че някой рак е докопал влакното с щипците си.
 
На туй отгоре успях да замотая индикаторчетата на другата пръчка така, че се наложи да правя и на нея нова линия, та влезнах в бокса за час.
 
Подновяването на състезанието между двата метода донесе бърз успех на херабуната с изравняване на резултата, а след това и повеждане с две уловени каракуди.
 
Индикаторчетата направиха последно усилие и възстановиха равенството с нова уловена риба, но това бе всичко на което бяха способни за деня и след известно време ги прибрах.
 
На терена остана само петицата и макар, че риболова беше много тегав до 19 ч., все пак имаше удари и някоя и друга уловена или откачила се риба.
 
Тъй като вече не веднъж споменавам, че те първа откривам тайните на този азиатски метод на риболов, смело мога да заявя, че откритието ми за хлебната троха на кукичките, вместо китайските теста работи с пълна сила, особено при корейския стил, който практикувах на Мърчаево.
 
Рибата взимаше само от лежаща на дъното стръв и то основно хлебна троха.
 
Разбира се направих и тесто и имах няколко успеха и на него, но като цяло трохата беше топ менюто за рибите.
 
До мене имаше колеги, които упорстваха на бял червей абсолютно безрезултатно.
 
Може би изстреляха с прашка поне половин килограм бял, но нямаха и един удар.
 
Към 19 ч., както вече споменах рибата се активизира и в следващите два часа настъпи онова време, за което всеки риболовец си мечтае.
 
На пет, десет минути следваха отчетливи кълванета с потапяне, повдигане или повеждане на плувката.
 
С кога хванати риби, кога изпуснати или кога ялови засечки тези последни часове изпълниха със съдържание израза „максимален кеф”, така че за мен риболова беше много успешен, имайки предвид, че рибата беше слабо активна и много от колегите си заминаха разочаровани тотално.
 
Дали всичко е късмет, дали опит или просто този азиатски метод действително работи особено в трудни условия, те първа ще видя.
 
За сега мога само да кажа, че интереса ми към него все повече се засилва и тайните които крие те първа ще бъдат разкрити.
 
Но винаги е хубаво, човек да мисли и да не се страхува да експериментира съобразявайки се с нашенските условия, а не само да следва класическите постулати важещи за други географки ширини.

https://youtu.be/eJaEy5iaExs