Близо 2 години не бяхме идвали на яз. Огняново, а това е достатъчно време всички лоши спомени за слаби риболови да бъдат забравени, а всички успешни излети по него да изплуват с пълна сила в съзнанието и да ни предизвикат да го посетим отново.

Още миналата събота отказвайки се по път от избраната дестинация и сменявайки я с язовира се бяхме мерекландисали да го посетим, но се оказа, че поговорката „Да отидеш в Рим и да не видиш Папата”, важи и за Огняново.


На пет километра от селото метановата уредба на баба Наста ни се присмя и премигна на резерва. Това е точно толкова колкото да се върнем в София и да стигнем най-близката метан станция. Бензиновата помпа е по-несигурна от синоптична прогноза през пролетта, та се врътнахме и – наобратно.


Чувствайки се като главни герой от филма на Доньо Донев „Тримата глупаци” – твърдо решихме, че днешния излет ще е нашето отмъщение най-вече на собствената ни глупост.


Най-накрая лазеки 4х4 през пресечена местност, която танкове и артилелиря на неизвестен противник бяха обстрелвали и изкопали огромни ями и дълбоки коловози цъфнахме на заплануваното местенце и останахме много учудени от препичащия се на слънце лек автомобил, неизвестно как отзовал се там.


Според нас колегата който от една седмица къмпингуваше на поляната има сигурни сведения, за скорошно асфалтиране на офроуд трасето през което минахме, защото иначе не виждам как ще си тръгне от там без помощта на Гражданска отбрана.


Не след дълго забодах едно костурче и облекчен, че капото вече е невъзможно, зачаках лакоми дебеланки от различни видове да ми дойдат на взгляда.


Действително една килограм и кусор хубавица се бе запътила към въдицата ми, но преди това се отби да похапне от стръвта на Павката, което се оказа грешно решение както за нея, така и за мен, но за Павката си беше твърде емоционално и зрелищно запознанство.


Явно късмета днес се бе вмъкнал в торбата на приятеля ми, защото през целия ден вадеше, я каракудка, я хубаво костурче, че дори накрая и едно добро кленче, а аз обирах трохите с невръстни линчета, дребни костурчета и слънчеви пирани.


На всеки се е случвало как колегата на няколко метра от него лови непрекъснато, а той макар, че е със същата въдица, същата линия и т.н, единственото нещо което прави е да гледа отблизо щастието на колегата си и да завижда тайничко.


Слава Богу, че с Павката сме големи приятели, та завистта не можеше да се намърда между нас, но ако беше неизвестен колега със сигурност щях да си събера такъмите и да се преместя на друго място от което нямаше да мога да го виждам.


Накрая бих казал, че в язовира расте нова голяма популация от лин. Аз самият хванах около 20-тина представители на този вид, но явно избягали от забавачката.


Дано колегите които го посещават или имат намерение да го направят, пускат тези хлапета да растат и един ден да ни радват като големи зелени тупалки, както беше преди много години, а язовира да го прекръстим на Лингняново.

https://www.youtube.com/watch?v=SfpmG9KHFAk