Как се приготвихме за риболов на язовир Радуловци:
- Мястото е с координати:
по-малкото гьолче от двата
- Метод на риболов
на плувка 1 гр. с директни 5-ца
- Захранка
кюспе, жито, бял червей и царевица
- Стръв
бял червей, жито, хлебна троха, царевица
- Особености
най-добрата стръв е житото, хлебната троха нямаше очаквания успех
- Резултат
отличен, около три кг. червеноперка и каракуда
- Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
10
Последвайте ни още вНеделният ми риболовен набег бе заплануван с разузнавателна мисия на яз. Воден свят в село Радуловци.
https://www.youtube.com/watch?v=sCgWDmnYMbU
Преди няколко седмици колега от Сливница ми спомена, че вече е свободен и това беше достатъчно да предизвика любопитството ми.
Водоемчето е много красиво и се състои от две части – голям гьол и свързан с него чрез канал по-малък такъв.
За съжаление операторското ми майсторство го бях забравил вкъщи, та панорама която направих на големия нещо не се получи и се наложи в клипа да използвам общи кадри но от далече.
Излета обаче толкова ме впечатли, че със сигурност ще го посетя за втора серия.
Днес по съвет на колеги бивакуващи на язовирчето се ориентирах към малкото гьолче, но със сигурност скоро ще видя какво плува и в голямото езеро.
Началото не бе много обнадеждаващо и започна със един голям и охранен кубинец или жържък, както му викат по Плевенско.
Негативното начало продължи с малко костурче, мини червеноперче и слънчева гад. Това бе достатъчно да елиминирам белия червей, като стръв и да предложа вегетарянска манджа за обяд.
Преминах на жито и смених дълбочината с близо метър, независимо, че по дъното има доста водорасли.
Стратегията проработи и се започна таксация на рибоците.
Първи се бяха наредили на опашката червеноперките и не допускаха други риби до стръвта. Единствено един рак разбойник успя веднъж да се пререди и след като заплашително размаха щипци бях принуден да го пусна обратно.
Първата каракуда излезе някъде към 3 следобяд и то на царевица. Може би просто е искала да демонсрира на червеноперките превъзходството на по-голямата уста.
По късно още шест седем каракуди се присъединиха към нея, като за две от тях се наложи да ползвам кепчето.
И така през целия ден имах активно кълване, а накрая мускулна треска на ръцете от прехвърляне и засечки.
За пръв път запълних 8 гигабайтовата карта на камерата преди да приключа с финални кадри от живарника.
Добре, че са тези модерни телефони, та да документирам за поколенията какви съм ги вършил на язовир Радуловци.
В заключение ще кажа, че опознавателната ми мисия бе успешна и язовирчето напълно заслужава да бъде посещавано редовно. Само на някакви си 40 км от лудницата в София, човек може да намери красота, спокойствие и приятни емоции.
