По покана на колегата Цецо от Белопопци в събота с Павката решихме да потърсим рибарското щастие в непознатите за мен земи на село Петрич.


Пътя за него е изпитание за всяка самопредвижваща се машина и е от клас дупка до дупка.


Преминавайки през родното село на Елин Пелин – Байлово се отбихме от чисто любопитство и разбира се подсъзнателни рибарски мисли, да видим Андрешковското блато – място на трагедията на съдя изпълнителя от разказа на писателя.


След това старайки се да не изпуснем някоя дупка по пътя стигнахме до две прекрасни диви реки – Смолската и Буновската.


Много скоро тези реки ще бъдат обект на целенасочено изследване, но днес бяхме тръгнали към онова село чието име подредено до имената на град Петрич и село Петърч си прави цяла скоропоговорка, след казването на която може да се дава българско гражданство на кандиастващ бежанец.




Гьола в селото е чудесен и криещ най-вероятно риби с прилични размери.
За сведение на щукарите – има добри запаси от тази зъбата гад.


Човек може да се надява на тлъсти каракуди и бабушки, на големи линове и шарковци.


В него плуват още костури, клендаци и едри слънцаци.


Именно слънчевата пираня се оказа най-активна и създаваше емоции на какъвто и червей да хвърляхме.


От известно време получавам инфо от приятели и колеги, че била много вкусна.


Аз много обичам рибата и най-вероятно в предишния си живот съм бил корморан.


Готов съм да изям и риба фуго, която съм си пръжнал сам, без познанията за приготвянето й на японските готвачи, та слънчака едва ли ще ми се опре сготвена в чиния с лимон, копър и чесън.


След като налових достатъчно царичка за кулинарната проба, решихме, че гьола ще бъде изследван подробно друг път, а язовир Тополница е само на някакви си 20-тина километра.


Към три следобяд вече замятахме в язовира близко до залива на Мътивир.


И се започна уклеяда с представители от среден до добър размер рибки.


Така до седем следобед чесахме крастата и пълнехме живарници.


На връщане минахме през Вакарел и Раковица да оставим нашия гид в Белопопци и щастливо уморени по тъмни доби кацнахме вкъщи.


Искаме да изкажем нашата благодарност на младия ни колега, който стоически издържа возенето на задната седалка, капризните ни желания да видим всеки водоем по пътя и безкрайните ни въпроси за риболов по тези места.


Скоро отново ще потеглим в тази посока, защото има още любопитни местенца в които искаме да топнем въдиците си.

https://www.youtube.com/watch?v=GosW23VMdUI