Любопитството не е присъщо само за жените и котките. Всеки сериозен въдичар, забелязал локва по-голяма от 5 метра в диаметър и дълбока повече от 20 сантиметра, започва да се чуди дали има риба в нея.


Именно този дразнител ни накара с Павката на пети март да отскочим до гьолчето в село Герман в близост до едноименния манастир.


За него имахме малко инфо от колеги, а един от тях ни прати и карта с точното описание на пътя, така, че го открихме безпроблемно.


Гьолчето се намира в манастирски имот, който е нещо като южния парк за софиянци, защото явно е любимото място за разходка на германци.


И така с малкото инфо което разполагахме и с много мерак, решихме да проведем тактиката на цар Калоян при битката му с кръстоносците – разузнаване с бой.


Тъй като бяхме и единствените куковци с въдици, след дълго обикаляне в избор на места, заехме двете най-стратегически според нас.


Този риболов беше предвиден и като сефтето на камерата на Павката, който обаче не си бе подготвил стойка за нея.


За това му се налагаше като снима улова си да стои в поза на молещ се друид на слънцето, разперил високо ръце в едната с въдицата, а в другата с камерата.


Тактиката ни се оказа успешна и се започна макар и не много интензивно накаракудване, което имайки предвид че се случва през ранния март, в напълно непознат водоем си е добро постижение.


Основното меню от торен и бял червей, работеше и рибоците взимаха макар и много плахо, но определено бах учуден и от няколко лакомници със извратен вкус, които хванах на умрял ручейник – остатък от неуспешната преди няколко дена мисия „Мряна по река Искър”.


В крайна сметка имахме чудесен слънчев ден съчетан с подръпвания, потапяния на плувките и последващ екшън, красива гледка и чист въздух.


Едва ли ще посетим гьолчето през лятото, поради очакването за много хора излезли на разходка, но сега, когато все още тях ги няма определено си е тръпка да полови човек ранни каракуди на спокойствие.

https://www.youtube.com/watch?v=wNATujRhDXg