Волуешкия или още Мраморския язовир е емблематичен за поколения колеги, защото бе една от най-популярните риболовни дестинации за софиянци в по-далечното минало.


Самият аз започнах осъзнаването си като риболовец през 60-те години на миналия век по него и имам незабравими спомени от риболовните ни набези с баща ми тук.


Язовира бъкаше от едри шарани и каракуди, а на жабе можеше да очакваш удар на чудовищни кленове от по 3 – 4 кг.


Тези прекрасни времена изчезнаха безвъзвратно с построяването на някакви свинарници или пилчарници по р. Църна Бара, вливаща се в язовира, които успяха за нула време да изтровят рибата и затлачат с гняс водоема.
Единствено каракудата оцеля, но смрадта която се отделяше при пърженето и отказваше и най-лакомите котки да опитат от месото й.


От тогава съм посещавал този гьол не повече от един пътна деситилетие.
През 80-те години се бе развъдила някаква странна и едра червеноперка, която миришеше и горчеше аналогично на каракудите.


През 90-те отново бе останала само таранка и се ловеше на набиращия вече популярност метод на троха.


В последните години срещам информация, че язовира се е попречистил и дори отново се е завъдил шаран в него.


Това ни накара в събота с Павката да потърсим тук риболовни емоции. И ги намерихме – в 9ч. сутринта нямаше нито едно свободно място.


За това на другия ден се заклех да отмъстя на колегите и в 6,30 бях вече на гьола, считайки, че ще имам голям избор от места.
Е да, ама не – явно има и по-луди от мен, които вампирясват през нощта и още от 3-4 часа се паркират по хубавите места.


Изборът ми се състоеше между последните три четири останали свободни прозорци в шаварите от далечната страна.
Избрах последното защото бе малко по-широко и можеше да побере още една тояга, ако Павката дойдеше следобед, каквото намерение имаше.


След няколко уточняващи замятания, се започна с каракудата и така чак до 14ч., когато рибата отряза като с нож и отказа да се храни.


До мен един млад колега ми направи показно за едри каракуди, една от които определено надхвърляше килограма, като ги скубеше на жито.
Моето житото не работеше и каракудите, кълвяха основно на бял. По късно установих, че житото на колегата бе много разварено и това явно бе причината за успехите му.


Учудващо е но в язовира няма досадната слънчевка, която при липсатана явни хищници би следвало да е в промишлени количества. Нямам представа на какво се дължи този факт, но е твърде странен.


Очаквайки вечерното активизиране на рибата – дочаках приближаването на пролетната буря задала се от запад. Все пак успях на време да събера такъма и да издраскам от гьола преди да ме връхлети.




В заключение мога да кажа, че изкарах приятни часове по този водоем и си хванах доволно риба. Или с една дума – НАКАРАКУДИХ СЕ чудесно.

https://www.youtube.com/watch?v=8xGeNHP7u_4